Епископската базилика в Пловдив- обект от световно значение и новия културен център на града

Мозайките от римската епоха, които могат да се видят в новооткрития музей „Епископска базилика- Пловдив“ впечатляват с великолепието и богатството си; те са истински шедьовър на късно-античното изкуство, който вдъхновява и съвременните поколения

 

Снимки Калина Константинова

 

Град Пловдив е вече дом на впечатляващ културен център от световно значение. Новият музей, разкриващ останките на Епископската базилика на Филипопол е вълнуващо пътешествие в миналото на тази толкова богата в културно отношение земя. Покритият с мозайки под на две нива ни оставя безмълвни пред красотата на архитектурата, пред прецизността, елегантността и майсторството на изработката. Изображения, които са могли никога да не достигнат до нас, сега ни се представят като по чудо в цялата си прелест и величие.

Музеят е дело на екип от специалисти, всеки от които е положил изключителни усилия, за да запази и покаже по най-добър начин безценното наследство, гордост както за град Пловдив, така и за страната ни. Интерактивни информационни табели и очила за добавена реалност обогатяват преживяването и интелигентно ни напътстват в пътешествието в миналото. Детският кът пък е място, което със сигурност ще помогне на бъдещи археолози и откриватели да намерят призванието си.

 

 

Мозайките

 

Пауни и розети, кръстове и меандри, папагали и токачки: мозайките на Епископската базилика са наслада за окото с разнообразието и с ярките си цветове. Но те са много повече. Наситени са със смисъл,  а зад всяка една стоят артистично майсторство, часове работа и години опит.

Изработени са по техниката opus tessellatum. При нея малки камъчета с различен цвят се подреждат в изображение върху подложка от хоросан. Работата е бавна – за един ден, майстор можел да нареди сектор с площ около 0,5 кв.м. За мозайките на Епископската базилика са използвани камъчета в бяло, черно, жълто, охра, червено, няколко нюанса синьо, зелено. Някои от тях, като зеленото, са от полускъпоценни камъни, добивани от Родопите.

Мозайките на Епископската базилика – както и останалите от Филипопол през IV-VI в., са в стилистиката, присъща на Източната Римска империя. Те обаче имат и свои неповторими особености.

Тези от първия пласт на базиликата (IV в.) са геометрични;  от централния кораб, които са и най-ранните, са монохромни и изобразяват едри геометрични мотиви на „бягаща вълна“ и розети. Мозайките от северния и южния кораб са по-късни и са истинска експлозия от цветове и форми. Сложните им орнаменти създават оптическа илюзия за триизмерност – розети се преплитат с гирлянди, пищни кръстове стоят редом до кръгове, запълнени с различни цветове.

Създадени през V в., мозайките от втория пласт съчетават геометрични орнаменти с отличителния белег на Епископската базилика – птиците. Само върху централния панел в централния кораб има над 100 птици от различни видове. В централно пано на двата странични кораба е изобразена и сцената „Изворът на живота“.

Мозайките от първия пласт в южния кораб са с пъстроцветни и сложни геометрични орнаменти, които създават илюзия за триизмерност.

 

 

Историята на Епископската базилика

Епископската базилика на Филипопол, античният предшественик на днешния Пловдив, е най-голямата раннохристиянска църква в страната. Открита при разкопките монета на император Лициний (308-324) дава основание на хипотезата, че базиликата е сред първите, построени в Римската империя след легализирането на християнството през 313 г. Размерите, украсата и централното разположение на църквата в близост до форума на античния град свидетелстват за голямата и влиятелна християнска общност във Филипопол.

Базиликата е широка 36 м, дълга над 90 м и е с впечатляваща архитектура – централен и два странични кораба, апсида, нартекс (преддверие) и атриум (открит двор) с колонади. В централния кораб се издигал украсен с мрамор презвитериум (платформа за епископа и духовенството).

Вътрешността й била украсена с колони с капители с християнски символи, стенописи и пищни мозаечни подове. Мозайките са и най-добре запазената част от сградата. Правени са на три етапа, образуват два пласта и имат обща площ от 2000 кв.м.

Църквата била сърцето на християнския живот в града между IV и VI в. преди да бъде разрушена и изоставена, може би в резултат на силно земетресение.

Но историята на мястото е много по-богата и обхваща поне 12 века.

Базиликата е построена върху развалините на антична сграда, вероятно от I в.сл.Хр. След изоставянето на църквата, през Х-ХII в. на мястото се появява голям християнски некропол с гробищна църква, украсена с изящни стенописи.

Епископската базилика на античния Филипопол заема централно място и в съвременен Пловдив. Тя е в близост до централния площад и католическата катедрала „Св. Лудвиг“ – един вечен пример за приемствеността на духовните идеи, които се предават от поколение на поколение през вековете.

От IV до VI в. Епископската базилика била център на живота на късноантичния Филипопол. Богомолци се стичали в нея. Възрастни и деца били покръствани в сумрачната й, богато украсена вътрешност. Може би в нея заседавал т.нар. антисъбор на епископите-ариани в противовес на църковния събор в Сердика, който осъдил учението им като ерес.

Но дошъл момент, в който била изоставена, останките били затрупани, а времето изтрило спомените за нея.

Забравата продължила до 1980-те, когато при строителството на подлез се появили останки от мащабна сграда, украсена с мозайки с геометрични орнаменти и птици. През 1982-1986 г. екип от Регионалния археологически музей – Пловдив, начело с Елена Кесякова, проучили около половината от базиликата. Част от мозайките били прибрани в музея. Над развалините било построено защитно покритие, но непроучената част останала под улицата.

През 1995 г. базиликата била обявена за паметник на културата от национално значение. За съжаление, през 1999 г. защитното покритие се самосрутило. Състоянието на мозайките се влошило. След частични разкопки от 2002 г., които установили, че базиликата е построена върху по-стара антична сграда, мозайките били покрити с тънък слой пясък. През следващите години обектът потънал в забрава.

Всичко това се променя благодарение на инициативата и финансирането на Фондация „Америка за България“ и Община Пловдив. През 2016-2017 г. Епископската базилика беше изцяло проучена от екип на Регионалния археологически музей – Пловдив, воден от Жени Танкова, и реставратори под ръководството на доц. Елена Кантарева-Дечева.