Оригиналното обзавеждане в един хотел или ресторант става част от персонала, не от мъртвата природа

Асоциацията на Интериорните дизайнери в България (АИДБ) ще вземе участие в 13-ото издание на специализираното изложение за хотелско и ресторантьорско оборудване СИХРЕ, което ще се проведе от 6-ти до 9-ти ноември в Интер Експо Център – София. Асоциацията ще декорира своя собствена зона (зала 6, щанд В7), където ще представи проекти и продукти на свои членове. За значението на интериора в специфичните пространства на хотела и ресторанта разговаряме с Вера Илиева, интериорен дизайнер, член и съучредител на АИДБ.

 

 

Първото, което ще видят, ще са живи интериорни дизайнери. Ще могат да ги разпитват, провокират, да научат любопитни подробности от професията им. Ще имаме дебати между дизайнер и посетител, между дизайнер и дизайнер, като всеки е поканен да вземе участие. Темите не са фиксирани, но мога да подскажа, че ще гравитират около това има ли смисъл от наемането на интериорен дизайнер, има ли смисъл от инвестирането в български продуктов дизайн, като обещаваме да отговаряме не с „Да!”, а с „Да, защото…”.

Посетителите ще видят още продукти на български дизайнери. Някои от тях са абсолютно нови, други са показвани на изложения, а има и такива, които дори се продават в някои магазини. Дизайнът им е оригинален, а не заимстван или казано по-директно – краден. Гостите ще могат да коментират с колегите и собствени проекти, в случай че имат такива. 
 

 

Избрахме СИХРЕ по няколко причини, а именно добрата изложбена площ, доброто таргетиране, както и възможността нашите експонати да бъдат директно съпоставени със стандартните, недизайнерски мебели и продукти наоколо, с което да изпъкнат качествата им. Надяваме се да впечатлим хотелиери и ресторантьори, за които купуването на мебели е инвестиция, а не просто разход, както е в домакинствата. Обзавеждането в един хотел или ресторант, ако е оригинално и уместно, става част от персонала, не от мъртвата природа.
 

Интериорният проект не е съществена част, той е абсолютно неотменна, начална фаза при създаването на интериори, особено за помещения с обществено предназначение. Роля на интериорния дизайнер е да види грешките в проекта още на чертеж, защото при стартиране на работа (ресторант, хотел) или обживяване (жилище) поне половината от тези грешки ще са ясни на всички, но тогава ще е твърде късно.  
 

Основната разлика между ресторанта и домашната трапезария или между хотелската стая и спалнята вкъщи са компромисите, много от които може да си позволите вкъщи, но в едно обществено пространство биха възпрепятствали успешното му функциониране. Професионалната спалня и професионалната трапезария работят с много по-голяма интензивност, а заедно с това и при много по-високи изисквания. Например в ресторанта всеки посетител трябва да има полагаемите му се 240 кв. см от масата, които в домашни условия е допустимо да се редуцират. Композицията в никакъв случай не бива да затруднява обслужването на масите от сервитьора. За разлика от жилищния интериор, в хотела няма нужда от трикрилен гардероб. Тук понякога и една добре проектирана закачалка върши работа. Друг пример, вкъщи може да спите на стар дюшек, но когато сте гост на хотел с определена категория, очаквате матракът ви да е удобен, относително нов и достатъчно широк. Натовареността на хотелите и ресторантите е завишена, представителността – задължителна, а „невидимият” интериорен дизайн – сервизни, служебни и специфични помещения, както и връзките между тях, са само малък процент от многобройните разлики. Големината е може би последната разлика. 
 

Едно пространство, независимо дали е жилищно, или обществено, не може да бъде креативно, ако не е функционално. Творчеството на дизайнера се изразява в способността му да изгради една работеща система от мебели, уреди, предмети, цветове, материи и т.н. Тази система трябва да е 100% съобразена с пропорциите на човешкото тяло, движението на това тяло в пространството, физическите характеристики на светлината, биологичните параметри на човека при възприемане на нюансите, психологическите особености на групата, която ще обитава пространството, социалния им профил и т.н. 
 

Ако разбираме понятието тенденция като склонност частично да се повтаря интериорът и атмосферата на друго заведение с идеята, че това е модно или успешно, да, има такава. В София от известно време се наблюдава тенденцията интериорите на ресторанти да се завъртат около столове тип „Тонет”, в съчетание с деконструктивизъм – тухлени стени или ретро шахматен под, черно-бели фотоси в малки рамки, на които се разчита да атестират стил. Тази тенденция е нещо като втори сезон на поотмрялата мода да се репродуцират ирландски кръчми. 

Другата по-открояваща се тенденция бих нарекла „Икеа”. Изненадващо, поне за мен, икейски интериор имат и т.нар. скъпи заведения, където бутилка вино достига и надминава 100 лв. например. 

Бих определила като тенденция и практиката интериорите да се работят любителски – от собствениците или от близки им таланти, като се разчита на усещане и вкус. Затова и стилът е най-често еклектика. Напоследък се декларира и търсене на ефекта „като у дома”, което обаче не бива да се разбира буквално. Когато хората избират обществено заведение пред това да си останат вкъщи, искат нещо различно, нали? 

Все пак най-важната и положителна тенденция е стремежът да се създаде атмосфера, да има концепция за интериора, пък била тя и лаическа. Може би ви е направило впечатление, че стандартните безлични кафенета и ресторанти са изчезнали поне от централната градска част на столицата. В София и Букурещ например шансът случайно да попаднеш на приятно, закачливо заведение е много по-голям, отколкото в западноевропейските столици. 
 

Световните тенденции са 100% приложими в големите градове у нас и това отдавна е доказано емпирично. Цитатите в интериора са неизбежни, дори когато са непреднамерени. “Nine Inch Nails”, съвременна рок банда, са го казали чудесно в един от текстовете си: “I’m just a copy of a copy of a copy…”, „Аз съм просто копие на копието на копието…” Според маркетингови проучвания българският потребител е много по-отворен към новото, за разлика от германо- и англоезичните култури. Собствениците на хотели и ресторанти трябва да експлоатират това.

Интересното в говоренето за тенденции обаче е да се прозрат социалните фактори, които стоят зад тях, а не просто да се констатират цветове, форми и стилове. Тенденция е например тенденцията да се нарича тренд. Анализирайте това!
 

Идеята, която стои зад учредяването на Асоциацията, е интериорните и продуктовите дизайнери с практика в страната да се съберат на едно място и да се улесни връзката им с потенциални клиенти, производители и доставчици на мебели, текстил, техника, аксесоари. Постигането на тази цел, се случва чрез интернет портал, където всеки член управлява собствен профил, както и чрез общи участия на изложения в страната и чужбина. Като съпътстваща дейност предвиждаме организирането на студентски стажове по договорка с ВУЗ-ове или независимо от тях, с което искаме да подсигурим така важния досег с практиката на теоретично подготвяните специалисти. 

Една от целите ни е да разсеем митовете около работата на дизайнера. Искаме да покажем, че ползването на професионални услуги не е толкова скъпо, че дизайнерът не е декоратор, а проектант, оптимизатор на пространството, ергономист, че интериорният дизайн е професионално занимание, а не „въпрос на вкус”. 
 

Да, вярваме! Членовете на Асоциацията ни са в жива връзка помежду си. На сбирките, които правим, коментираме както проблемите, така и постиженията си. След което действаме, доколкото ни позволяват силите, компетентността и времето, с които разполагаме.