La Bourse de commerce-новият музей за съвременно изкуство в Париж

Тадао Андо и братята Бурулек са част от екипа, който превръща мечтата на известния френски бизнесмен Франсоа Пино в реалност

 

Калина Константинова

 

Богатата арт колекция на Франсоа Пино се нуждаеше от престижно пространство, в което да бъде показана. Френският бизнесмен мечтаеше това пространство да се намира в Париж. След няколко неуспешни опита и изоставени проекти, колекцията му беше приютена във Венеция, където успяхме да видим изключителни временни изложби и да се запознаем с част от колекционираните артисти. Щастливо стечение на политически, икономически, градоустройствени и културни обстоятелства позволиха да бъде намерено така мечтаното пространство в Париж. La Bourse de commerce (Търговската борса), в центъра на града, след мащабна реставрация вече е готова да отвори врати, веднага щом анти епидемологичните мерки го позволят, и да приеме нетърпеливата публика.

 

Сградата

Сградата на Търговската борса (La Bourse de Commerce) е свидетел на повече от четири века архитектурни и технологични нововъведения. В нея се преплитат разнообразни проекти, стилове и епохи и тя предлага вълнуващо пътешествие в миналото на френската столица.

Историята й започва още през XIII век. Тогава приблизително на нейното място се е намирал двореца на Жан II дьо Нел. През годините той става последователно собственост на Сен Луи, Бланш Кастилска, Филип льо Бел, Шарл дьо Валоа…. Разнообразни сгради и конструкции постепенно се изграждат в непосредствена близост, превръщайки мястото в огромен комплекс. През 1572 г в него се настанява Катерина Медичи. По нейно време се появява и каменната колона, която може да се види и до днес. Построена през 1574, висока 31 метра, тя най-вероятно е служила за астрономическите наблюдения на персоналния астролог на кралицата.

 

Колоната Медичи е вдъхновена от Траяновата колона (издигната през 113 година на Траяновия форум в Рим в чест на победите на император Траян над даките). Изградена е от варовик.  Тя е първата свободностояща колона в Париж и е един от обичаните и ценени паметници в столицата. През годините е била продавана и препродавана, сменяла е мястото си, реставрирана  е безброй пъти. Днес е залепена за фасадата на Търговската борса, приблизително на първоначалното си място.

 

 

След смъртта на Катерина Медичи, кралският комплекс е последователно дом на множество короновани глави и благородници. Последният, който придобива собствеността, е Виктор- Амеде Савойски. През 1720 г. той превръща мястото в тържище, но през 1740 г продава т.нар Парижка Борса на градските власти. Те от своя страна разчистват района, разрушавайки всички околни сгради, тъй като в този момент се заражда идеята за построяване на голям пазар на зърно, лесно достъпен от бреговете на Сена.  Проектът е реализиран от Никола льо Камю дьо Мезиер през 1763 г. Конструкцията на пазара е пръстеновидна, на две нива, подкрепени от 24 арки. Две концентрични галерии приютяват различните търговци и администрацията на пазара. Тази на приземното ниво е отворена навън, докато другата на второто служи по-скоро за покрит склад.

 

 

 

Сградата е приета възторжено от  парижани. Изключително модерна, тя е олицетворение на новите градоустройствени тенденции, които започват да се налагат. Въвежда, например,  концепцията за самостоятелна обществена институция, около която не са струпани различни други сгради и конструкции, като по този начин намалява риска от възникване на пожар. Също така оформя интелигентна и логична връзка между форма и функция. Играта между обемите, яснотата на конструкцията, стилът и елегантността впечатляват и са символ на далновидност и поглед към бъдещето на един развиващ се европейски град.

Възниква обаче проблем със съхранението на зърното и се налага да бъде покрит вътрешният двор на сградата. Архитектите Жак-Гийом Льогранд и Жак Молинос реализират сложен дървен купол, изграден от борови дъски, разделени от остъклени рамки, покрити с мед и оловни ленти, който се издига на 38 метра от земята и е с поставени гръмоотвод и ветропоказател.

 

 

Куполът предизвиква възхищение и е сравняван с  купола на базиликата „Свети Петър“ в Рим. Томас Джеферсън, тогава посланик на САЩ в Париж, е силно развълнуван.

Цитат от онова време говори за купол, толкова лек и ефирен, сякаш поставен на мястото си от феи… За съжаление, това съвършено произведение е изпепелено от пожар през 1802 г.

Неговата реконструкция между 1806 и 1811 г. е поверена на архитекта Франсоа-Йозеф  Беланже и инженера Франсоа Бруне. Те използват чугун и медни листове, които са заменени през 1838 г. със стъкло. Явно видът му е бил доста авангарден и не по вкуса на Виктор Юго, който го сравнява с шапка на жокей.

 

 

През 1854 г нов пожар разрушава вече и част от сградата. През 1885 г тя става собственост на Търговската камара, която я превръща в Търговска борса. Архитект Анри Блондел се заема с реставрацията и реновацията на сградата. Той прави нов купол от метал и стъкло и иззижда интериора с тухли, като запазва пръстеновидната конструкция, проектирана от Никола льо Камю дьо Мезиер. Създава монументален вход с портик, покрит с фронтон, поддържан от четири коринтски колони, увенчан с три алегорични фигури, изобразяващи град Париж, Търговията и Изобилието,  произведения на скулптора Аристид Кроази.

 

 

Интериорът е украсен с четири монументални фрески (на площ от 1 400 кв.м) в долната част на купола, изобразяващи търговията между петте континента, изрисувани между 1886 и 1889 г. от петима художници.

 

 

Търговията с хранителни стоки продължава в новата сграда.  Пшеницата, ръж и овес, брашното, маслото, захарта, алкохолът и каучукът отстъпват по-късно на какаото, кафето, соевото брашно, рапицата, картофите…

Парижката търговско-промишлена палата, която управлява сградата, предлага и множество услуги за подпомагане на малкия и среден бизнес. Започват да се провеждат редовно и интересни изложби. La Bourse de Commerce понякога служи и за избирателна секция на първи район в Париж.

През 1986 г куполът и сградата са вписани в регистъра на недвижимото културно наследство.

През февруари 1997 г. започват мащабни ремонтни дейности.

През 2016 г кметството на Париж предоставя вече изоставената от Търговската камара сграда на френския бизнесмен Франсоа Пино за срок от 50 години.

Инициирана е отново мащабна реконструкция и реновация, за да може интериорът да бъде пригоден да приюти част от голямата колекция на бизнесмена. Архитектът, избран да реализира проекта, е Тадао Андо, който сътрудничи вече от дълги години с Пино и който работи по приспособяването на двете емблематични експозиционни пространства във Венеция, където може да се види част от колекцията Пино- Palazzo Grassi и  Punta della Dogana. В архитектурния екип са включени също така Пиер-Антоан Гатие- главен архитект на Института за културните паметници, както и Люси Нине и Тибо Марка от архитектурно студио  NeM / Niney et Marca Architectes, работили заедно с Пино по други проекти.

 

Тадао Андо

Архитектът е истински развълнуван, когато получава предложение да сътрудничи с Франсоа Пино по проекта за новия музей. За работата си споделя:

„La Bourse de Commerce се намира в сърцето на Париж с Лувъра на югозапад, Центъра Помпиду на изток, в непосредствена близост до квартал Les Halles, който е обект на мащабна реконструкция. Когато отидох да посетя сградата, в нея все още се помещаваше Парижката търговско-промишлена палата. По стените на купола великолепни стенописи изобразяваха търговията по целия свят. Моята задача беше да превърна това специално място  в музей на съвременното изкуство, без да се намесвам в сградата, класифицирана като исторически паметник и същевременно да запазя и отдам почит на паметта на града, запечатана в стените му.  Предложих да впиша в интериора нова конструкция, инициираща диалог между новото и старото, създаваща пространство, изпълнено с живот.  Призванието на тази архитектура беше да свърже нишките на миналото, настоящето и бъдещето, да създаде и мост с другите две експозиционни пространства във Венеция, в които г-н Пино представя колекцията си“.

Предложението на архитекта е просто, очевидно и същевременно дръзко и подчертано съвременно. В интериора той поставя бетонен цилиндър с диаметър тридесет метра, височина девет метра и дебелина 50 см , който оформя и основното експозиционно пространство.

 

Photo Patrick Tourneboeuf

 

Музеят

Три години са били необходими, за да се завърши впечатляващата реновация на сградата. Цялостната площ на музея е 10 500 кв.м, а експозиционните площи се простират на 6 800 кв.м.

Бетонният цилиндър, който Тадао Андо вписва в интериора, оформя новото изложбено пространство, но също така създава ядро в центъра на сградата, което свързва различните нива. Той решава и редица проблеми,  свързани с акустиката, светлината, теченията.

Кръгът, често използван от Андо в проектите му, черпи символиката си от японската култура и традиция.

В Bourse de Commerce цилиндърът променя гледната точка към купола и фреските. Благодарение на него са създадени пет нива. На подземното ниво се намира аудиториум с 284 места, където ще се организират конференции, концерти, прожекции и срещи. Над него на три нива са разположени десет експозиционни пространства, а на последното се намира ресторантът.

Да впишеш бетонна конструкция в сграда паметник на културата е изключително дръзко решение, но стените на цилиндъра са достатъчно тънки, така че без проблем след 50 години той би могъл да бъде напълно демонтиран.

 

 

 

Колекцията

Франсоа Пино събира своята колекция вече повече от 40 години. Днес тя е съставена от над от 10 000 произведения от 380 артисти. Оценена е на 1,5 милиарда евро.

Счита се, че първата картина, придобита от бизнесмена, е „Селски двор“ на Пол Серюзие. Следват произведения от творци като Пикасо, Брак, Леже, Танги. Творбата Equilibrium на Джеф Кунс бележи прехода към съвременното изкуство. Ротко, Нюман, Полак, де Кунинг са следващите автори, към които се насочва Пино. Личният му контакт, дори приятелство, с Джеф Кунс, Си Туомбли, Ричард Сера, Деймиън Хърст, Синди Шерман, Марлен Дюмас, Дейвид Хамънс обогатява допълнително колекцията му.

Новият музей, в който ще можем да видим част от колекционираните артисти, е отворен за изключително широка аудитория-от ценители, до откриватели, от млади, до по-възрастни… Всеки, който прекрачи прага на Bourse de Commerce, ще бъде потопен в един истински водовъртеж от епохи, стилове, философии и всичко това на фона на четиривековната история, вписана в стените на сградата.

Програмата на музея си поставя за цел и да установи спокоен диалог между наследството, съвремието и бъдещето; да предложи едно добронамерено пространство, което да обогатява и насърчава връзката с изкуството.

 

Обзавеждането

Вътрешното обзавеждане на музея е по проект на Ронан и Ерван Бурулек. Френските дизайнери са автори и на интериора на ресторанта на музея, а също така са планирали и екстериора.

Тази задача е изисквала задълбочено проучване на очакванията на посетителите, както и на идеята за комфорт. Около входа на музея е създадено едно спокойно пространство, разграничено от трафика на близката натоварена улица,  в което всеки може да се разхожда, да почива, да съзерцава… Поставени са пейки, изработени от купро алуминий, устойчива на корозия сплав от мед и алуминий, с аспект на бронз. Те следват кривата на фасадата, подчертавайки нейната специфична форма. Служат и за основа на стълбовете за знамена, поставени на три различни места.

По отношение на интериора, дизайнерите споделят: „Сградата на Търговската Борса предлага интересна игра на контрасти. Ние не трябваше в никакъв случай да украсяваме това доста богато декорирано пространство, а да предложим плавен преход към съвремието“. Резултатът е колекция от мебели, настилки и осветителни тела с минималистичен аспект, но същевременно със силен емоционален заряд.