История

СПИСАНИЕ НАШ ДОМ

„Наш дом” е списание за интериорен дизайн и лайфстайл с над 50 години история. Тематиката му e разнообразна: публикуват се новини и тенденции, представят се най-добрите български и чужди интериори, както и изявени личности в дизайна и архитектурата. Шопинг селекциите информират за новите продукти на българския пазар, а консултативните теми отговарят на въпроси от сферата на обзавеждането и ремонта. В списанието ще откриете също рецепти, декорация, нови заведения и хотели.
Аудиторията на „Наш дом” е хора във възрастта между 25 и 60 години, с доходи над средните, от големите градове. Голямото предимство на „Наш дом” е прецизното таргетиране – списанието се купува от всички, които планират ремонт, преустройство и обзавеждане на жилището си, както и от архитекти, дизайнери, производители и търговци от бранша.

ИСТОРИЯ

1967 – 1971

„Наш дом” започва да излиза през 1967 г. като издание на руски език на агенция „София-прес” – организация, създадена специално за пропаганда в чужбина. Смята се, че идеята за списание, посветено на дома, е на Спас Русинов – тогава шеф на агенцията, но има още няколко души, които претендират за авторството. Въпреки че в България няма подобно издание, „Наш дом” излиза само на руски в 6 броя годишно и се разпространява изцяло в СССР. Успехът му там е колосален, тъй като в огромната страна също няма списание за дома. Всъщност, в началото „Наш дом” е по-скоро лайфстайл издание, ако използваме днешната терминология – в него има статии за изкуство, мода, козметика, здраве, рецепти. От 1969 започва да излиза и на български и веднага се превръща в най-дефицитното наше издание. Невъзможно е да си го купиш от будката, а абонаментът е крайно ограничен. И така – повече от 20 години.

1972 – 1977

През този период „Наш дом” се превръща в истинско луксозно списание, над лъскавите страници на което мечтаят щастливците, успели да се сдобият със заветното четиво. В началото излиза на 48 страници, повечето от които черно-бели, а малкото цветни снимки са неясни заради некачествената хартия. До края на 1974 „Наш дом” няма редакционно каре – на титулната страница пише само „Списание за интериор и битова култура” и се съобщава, че го издава агенция „София-прес”. Материалите често не са подписани, липсват и имената на фотографите. От началото на 1975 г. обликът му се променя – ново лого (то е същото и до днес!), ново оформление на корицата и на цялото списание, което вече се печата на хромова хартия, с много повече цветни страници. За пръв път се обявява съставът на редакционната колегия. В нея влизат проф. арх. Александър Доросиев, Валя Райкова, Владимир Несторов, засл. худ. Димитър Механджийски, арх. Елена Тотева, Румен Скорчев. Арх. Мария Луканова, която става зам. гл. редактор, привлича нови автори между своите колеги, които пишат за „Наш дом” с удоволствие и показват жилищата си, пълни с интересни идеи. Разбира се, на пазара цари пълен дефицит и всичко стойностно в интериорите е или правено по поръчка, или донесено от чужбина. „Наш дом” гостува главно на архитекти и художници, чиито жилища са далеч от панелната скука в жилищните комплекси. От това време датира прякорът на списанието „Ваш дом”. Редакционният екип спасява положението с рисунки и чертежи, които показват как трябва да се обзавежда жилището и дават наистина ценни идеи и професионални съвети. Появяват се рубриките „Авторът за своя осъществен проект” , „Из бележника на архитекта” , „Идеи, подсказани от читателски писма”, „Направете сами” и други.

1977 – 1881

От 1978 списанието става издание на Комитета за култура, начело на който е дъщерята на Тодор Живков – Людмила. Арх. Мария Луканова, която на практика отдавна ръководи списанието, официално става главен редактор. Във всеки брой има статии за художници и изложби. Представят се и млади автори, наскоро дебютирали – Димитър Казаков, който вече е „един от двамата българи, чиито творби са приети в Музея на модерното изкуство „Помпиду” в Париж”, Димитър Буюклийски, Атанас Яранов, Бисера Прахова, Андрей Даниел, Надежда Кутева, Ванко Урумов, Цвятко Дочев, Мая Горова. Сега, от дистанцията на времето, можем да оценим подбора на редакцията. А на интериорния фронт – нищо ново. Властват панелите и eднообразието на мебели на пазара. Новодомците компенсират недоимъка с оригинални идеи – цветни басми вместо тапети по стените, мебели от скари за баня… Някои от решенията им се помнят и цитират с години.

1982 – 1986

През 1982 „Наш дом” неочаквано предизвиква скандал. Всичко започва невинно – редакцията подготвя специален брой по случай 15-ата си годишнина. В него за пръв път са събрани домовете на няколко известни хора, между които и Лили Иванова. Именно нейното жилище провокира истинска буря сред читателите. В редакцията идват възмутени писма и телефонни обаждания от „обикновени български граждани”, открили изведнъж, че някои у нас живеят по-добре от другите. Явно писмата не са били само до редакцията, защото арх. Мария Луканова е привикана да дава обяснения в съответния отдел на ЦК на БКП. Обвиняват списанието, че предизвиква социално напрежение и само фактът, че е сестра на Андрей Луканов, който вече е доста влиятелен в комунистическата партия, спасява главния редактор от уволнение. За да покаже, че не е елитарно столично списание, „Наш дом” започва поредица от тематични броеве, посветени на различни градове в България. В тях се разказва за миналото им, местните традиции, показват се стари възрожденски къщи и по-интересните нови жилища, най-често на местните архитекти. Във всеки брой се представят и плановете за бъдещето развитие на съответния град. Списанието излиза в 6 книжки годишно, обемът му е около 40 страници, но вече изцяло цветно.

1987 – 1991

През 1987 „Наш дом” става издание не само на Комитета за култура, но и на Съюза на архитектите в България. По повод неговата 20-годишнина в рамките на Четвъртото световно биенале „Интерарх~87” се състои първата (и, както се оказа, единствената) среща на редакторите на списанията за интериор от социалистическите страни. Тя е организирана от „Наш дом” и събира колеги от ГДР, Полша, Чехословакия, Унгария, Югославия и Естонска ССР. По линия на така наречения „безвалутен обмен” – тогавашният начин да се заобиколят строгите ограничения за пътуване в чужбина, редакциите за няколко години „обменят” хора и материали, които обогатяват списанията.
Популярността на „Наш дом” нараства лавинообразно, но тиражът му остава един и същ – 90 000 на руски и 29 000 – на български. В редакцията пристигат отчаяни писма от цяла България и незнайни кътчета на СССР с молба за абонамент.

1992 – 1996

Времето на промените започва и за „Наш дом”. Министерството на културата официално се отказва от всичките си издания, арх. Мария Луканова напуска поста главен редактор, а някога уютната къща на художника Александър Божинов, в която е редакцията, е руина. В духа на времето, колективът избира сам главен редактор – Цветана Шипкова, която остава на тази позиция до 2009 година. Времето налага да се усвояват нови умения – търсене на хартия, преговори с печатници и частни разпространители, намиране на рекламодатели. През 1992 г. Радосвет Радев, който току-що е започнал „Дарик радио”, предлага на журналистите от редакцията да регистрират обща фирма, в която той има мажоритарния дял. Следват години на борба за оцеляване. Все пак в „Наш дом” , обемът на който е паднал до 32 страници през 1991, започват да се появяват първите реклами. На хората обаче не им е до интериорни списания – политиката и вестниците доминират пазара. През 1995 Радосвет Радев продава фирмата, която издава „Наш дом”, на социолозите Кънчо Стойчев и Андрей Райчев. Редакцията се мести на „Гурко”, където е и тяхната агенция „Галъп”.

1997 – 2000

Това е времето на първите разкошни нови къщи – кой както си ги представя тогава. Появяват се хора с много пари, които искат да покажат богатството си вкъщи. Неоформените им критерии за лукс пораждат недомислия, които ще стоят с десетилетия за урок на потомците. Списанието увеличава обема си всяка година. Тиражът е 30 000, а от 2000 г. излиза в 12 книжки годишно. Отново има и руско издание. По това време на поста „художествен ръководител” е Максим Майер, главен редактор и на „Жената днес”, който измисля повечето от новите рубрики. Негова е и идеята за корици с известни хора, снимани в дома им. Първият е Васил Найденов, а след него за няколко години на кориците на „Наш дом” гастролира почти целият артистичен и шоу елит на България, известни спортисти, журналисти и даже един поет. Списанието се променя заедно с развиващия се пазар на мебели и стоки за дома, става все по-пъстро и богато.

XXI век

„Наш дом” расте с всеки брой в буквалния смисъл на думата и през 2005 надхвърля 200 страници. Артдиректорът Мариана Китанова вече е създала характерния графичен облик на „Наш дом”, който прави списанието разпознаваемо. От 2009 година главен редактор е журналистът Антоанета Баева. Нивото на интериорите видимо се вдига. Хоризонтите се разширяват и на страниците на изданието все повече присъстват чужди проекти. Започва издаването на специални приложения за дизайн, които се оказват много успешни. Появяват се нови автори и рубрики. Издаден е и първият луксозен албум от Библиотека Наш дом – „Извънградските къщи”.
Днес успешната история на списанието продължава и на страниците му ще откриете най-новото и най-интересното, което се случва в областта на дизайна и архитектурата. Марката с половинвековна история се утвърди като уважавана институция и един от символите в естетическото развитие на страната ни.