Дюлгерското здание

На оживения столичен булевард “Христо Ботев”, в близост до търговската ул. “Пиротска”, сред шума и забързаното движение на хора, коли и трамваи, заобиколена от невзрачните фасади на съседните здания, изпъква жълта сграда, чийто отличителен стил и архитектура красноречиво напомнят за една отминала епоха. Столетната къща, известна като Дюлгерското здание (от тур. дюлгер – зидар, строител дърводелец) или още Културен дом на строителните работници, е построена през 1910 г. като средище за строители с различна професионална специализация. Изградена е по проект на известния български архитект Наум Томбов (автор на Централните Софийски хали) и е една от първите му работи след дипломирането му в Института за изящни изкуства в Букурещ през 1904 г. Местоположението на Дюлгерското здание не е случайно. И преди сто години районът имал търговски характер, а освен Женския пазар, в непосредствена близост се намирали и Медното и Конското тържище, както и прочутата Вайсова мелница, пред която навремето се спазарявали работници – строители, дърводелци, градинари.

.
Издържана в стил сецесион и със симетрия, вдъхновена от българската възрожденска къща, сградата на дюлгерите безспорно впечатлява най-вече с мащабното скулптурно пано (12х3 метра), изработено от изучилия се във Виена, Мюнхен и Берлин български скулптор Александър Андреев и майстора каменоделец Георги Киселинчев, който наследява занаята от баща си, специализира в Италия и завръщайки се в родината си, участва в градежа на корпуса на храм-паметника „Св. Александър Невски”. Барелефната композиция от фронтона на Дюлгерското здание, обрамчваща трите централни големи прозореца с формата на арка, е изработена от циментов разтвор и раздвижено изобразява фигурите на осем строителни работници в традиционно селско облекло в процес на градеж. В дълбочина се забелязват силуетите на старата катедрална църква “Света София” и новия храм „Св. Александър Невски”. В десния ъгъл на композицията е изобразена фигура на жена с младенец, която с покровителен жест протяга лавров венец към строителите – несъмнено символичен образ на митологичния патрон-епоним на град София.

 

Функцията на сградата не се изменя в течение на времето, а само името й в социалистическото минало се променя на Дом на профсъюза на строителните работници “Пеньо Пенев”. В спомените си обаче софиянци разказват, че преди да се превърне в Културен дом на дюлгерите, в нея се е помещавало едно от старите кина на столицата – легендарното кино „Уфа”. Днес единствено емблематичната фасада на Дюлгерското здание напомня за любопитната история на още един от несправедливо забравените символи на стара София.

текст и снимки Калин Йорданов