Танцуващата светлина

Рисунки от светлина по стените, въздух, изпълнен с трептящи ноти- ателието на Йордан Камджалов оставя  траен спомен в сърцето

 

Калина Константинова, снимки Александър Новоселски

 

Чувстваме се привилегировани да бъдем поканени в ателието на Йордан Камджалов. Заинтригувани сме – какво ли място е избрал маестрото да твори?

Още с пристъпването в творческото пространство на последния етаж на новопостроена сграда в София сме впечатлени от светлината, проникваща дори в най-скритите му кътчета. Цялото ателие е отворено, всички пространства са свързани и във всеки момент погледът попада на гледка, която все по-трудно можем да намерим в града – величествената Витоша, в чийто поли се намираме, но също Лозенската планина, Люлин планина, Стара планина, дори в далечината са мълчаливите „съседи“ , чийто силуети надничат през прозорците. Благодарение на почти изцяло остъклената фасада тук пейзажът е водещ. Вариациите на сезоните, цветовете, нюансите, дори плътността на въздуха предлагат постоянно променящ се спектакъл.

 

 

 

Отместваме поглед от хоризонта и се оглеждаме. Намираме се в напълно изчистен, минималистичен интериор с категорично пространствено оформление, в което  повечето мебели са прозрачни. Никакво препятствие и граница не спират светлината в нейния танц през различните зони. Декорации, акценти, спомени, предмети тук напълно липсват, но това отсъствие е логично – всеки допълнителен детайл би притеглял вниманието, би разпилявал творческата енергия, която усещаме във въздуха.

 

 

Единствената декорация са кристални късчета, които, поставени пред прозорците, играят със светлината, пречупват я и рисуват с нея мимолетни картини върху стените, тавана, пода –  никога на едно и също място… Според маестро Камджалов няма произведение на изкуството, създадено от човек, което би могло да се конкурира с деликатността на рисунките от светлина. Спокойствието и същевременно непредвидимостта на „най-добрия художник“ е вдъхновение за идеалната творческа среда.

 

 

 

И именно творчеството и  музиката сякаш изпълват всяка молекула във въздуха. Отправяме се към пианото. Маестрото засвирва и тогава имаме чувството, че времето спира, заслушано в божествените звуци, преплитащи се със светлината от кристалите.