Любящата къща 

 

Дом, в който лятото никога не свършва               

 

Проект: арх. Пенка Станчева       

 

Наричам я „любящата къща“ заради хората, които живеят в нея и за които я създадох – дом, в който винаги си добре дошъл, в който винаги ти се струва, че е лято.

Проектът е за апартамент на партерен етаж в нова жилищна сграда в един от добрите квартали на чилийската столица Сантяго на име Ло Барнечеа. Помещенията са изцяло с поглед към вътрешния двор на комплекса, което позволява да се съчетае удобството да живееш в сграда с покрити паркинги и постоянно обслужване, с това да имаш собствен двор. Заради факта, че семейството наема този апартамент, намесите в структурата на помещенията не беше възможна. Всички пространства са с едра, чиста линия и с много добро ниво на довършителни работи. Дограми, врати и настилки от масивен дъб, бели стени, дискретно осветление  – всичко е изпълнено без претенция и представлява чудесен неутрален фон за работа. Намесата, макар в основата си главно декораторска, представлява интересна тема на работа.

Първият и основен въпрос за решаване е свързан с организацията на пространството. Как да се направи така, че да се композират две дневни една пред друга – едната вътре, другата вън, на покритата тераса? Изискването от собствениците беше мебелите да се разположат така, че да има две маси за хранене, както и две групи с мека мебел. Витрината по цялата дължина на едната стена осигурява директната визуална връзка между двете зони. През топлите дни, които изобилстват в този край на света, плъзгащите прозорци са почти постоянно отворени и връзката вън-вътре е плавна и естествена.

Решението – двете маси да са в ос и да изглеждат като естествено продължение една на друга. Повърхностите им са неутрални и въздействат като фон на останалите елементи. Вътрешната маса е с бетонов плот, външната – от тъмен фурнир, и двете са със строги геометрични форми. На фона на тези неутрални повърхности са създадени два мизансцена – единият вътре и по-лаконичен, почти минималистичен, вторият вън, по-бъбрив и с градински дух. За целта вътре масата е комбинирана със столове от дърво с едри, строги и груби форми в контраст с ефирна и претенциозна лампа за акцент (от италианската фабрика Artemide, дизайн на шанхайското студио Neri&Hu). Вън столовете са бъбриви, декоративни, реплика на класически, в комбинация с червени пластмасови. Декорацията вътре отново е по-лаконична – портрети, рисунките на дъщерята в семейството. Вън на стената са окачени огледала – елемент по-скоро от интериора, съчетан с типично градинска декорация от едри бамбукови пръти.

При групата за сядане решението е аналогично – диваните вътре са със строги геометрични форми, диваните вън са ниски, меки, с ленени калъфи. И двете групи мебели са в сиво – отново успешен фон на аксесоарите и декорацията. Те, от своя страна, внасят особен екзотичен привкус на решението с фактурите и цветовете си. Кожен нисък стол и дървена табуретка от Африка край ниска маса от грубо дърво в дневната са съчетани с ярките цветове на картината. Вън цветът отново присъства. Килим и възглавници от Перу в жизнерадостни шарки са комбинирани с метални кръгли маси, бетонови пейки и порцеланов керамичен обем, всички в сиво и черно.

Спалнята и нейното обзавеждане са логично продължение на стила на дневната. Присъстват различни естествени материали – лен за таблата на леглото и дивана на Gervasoni, ратан за лампата, масивно дърво и метал за ниските масички край леглото, многослойна дървесина и текстил за стола.

Резултатът от работата по този проект е отражение на обитателите на дома – хора, обикалящи света, обогатени с цветовете и настроенията му, свързани с природата и спорта, живеещи в синхрон със себе си и околните. И ако с нещо този проект е специален, то е именно с това, че е плод не просто на работа по него, а на лекотата и липсата на претенция в присъствието им, на тяхната  сърдечност, или иначе казано – на любовта към света и хората.