Дизайн и археология

Еклектика на съвременно и историческо в столичен апартамент

Антоанета Баева
проект Don’t DIY studio
снимки Асен Емилов

 

Апартамент в стара сграда в центъра на София от 30-те години – едно обещаващо, но и трудно начало.
Собствениците, креативни работещи хора, стъпват на предишния си опит (тяхното старо жилище е сред носителите на наградата „Интериор на годината”) и търсят модерно, изчистено пространство, в което е подчертана красивата патина на старото. Така от самото начало посоката е еклектика на съвременно и историческо.

 

Както повечето жилища от началото на миналия век, и тук с централно място в разпределението е преддверие без прозорци, има много портали, тъмни коридори и малки стаички, а стените са с фигурални ретро тапети. Задачата е мястото да се адаптира към съвременния начин на живот. Собствениците и авторите на проекта са на една вълна и споделят идеята да се работи откровено с материалите и да се разкрият автентичните тухли и бетон. Това решение носи потенциал за интересен резултат, но и риск, тъй като никой не знае какво се крие под пластовете. Все пак „археологическите” работи имат благоприятен изход и след много чистене, всички стени и тавани са приведени в техния оригинален суров вид. Няма гипскартон, облицовки и имитации – само автентичност, а разкритите архитектурни елементи стават важна част от интериора.
„Много се говори как модерната архитектура се вписва в историческа среда и този интериор показва точно това. Интересуваме се от темата – как да създадеш нещо ново, като съхраниш историческия дух и това да стане на базата на анализ и синтез, а не на базата на възпроизвеждане, имитация и външна намеса. Когато имаш историческа сграда, просто трябва да покажеш съществуващите ценности. Част от тази намеса може да се сравни с археология”, казва арх. Антонина Илиева от студио don’t DIY. Така интериорът се изгражда с напластяване на съвременни индустриални елементи и фактури върху историческите пластове. Но за да стои концептуално завършено и естествено, се изисква много, много работа – обикаляне на складове в търсене на конкретни метални плоскости и ламарини, взаимодействие с мебелистите, напасване, уточняване на детайли, разказва арх. Илиева.

 

Пространството на апартамента е с голяма височина и сравнително голяма площ, но в същото време е раздробено на малки помещения. Съвременният модел налага да се обособи максимално голяма дневна зона, а останалите стаи са „изтласкани” в периферията. Така е оформен един център и е направено вторично зониране с настилки, материали и цветове. Ключов функционален и естетически елемент е металното укрепване между кухнята и дневната.
Ясно могат да се проследят различните мащаби на работа – едри архитектурни елементи създават основните пространства, след това са обособени зони с по-малък мащаб и накрая е работено в най-финия план – с растери.

 

Комбинациите на цветове и материали са естетски, нестандартни и в същото време сякаш вечни: петролено синьо, черно, дъб, дърво, тухла създават модерна, сурова, но и уютна картина, която показва задълбочено разбиране на изкуството „еклектика”.