Банката на Бурови

текст и снимки Калин Йорданов, Вирджиния Крефт

На един от централните столични площади, носещ името на големия италиански генерал, политик и революционер Джузепе Гарибалди, се издига монолитно здание, чийто силует доминира над останалите сгради наоколо. Безспорно това е една от забележителните и емблематични в архитектурно и историческо отношение стари софийски сгради и едно от най-представителните столични банкови здания. Изчистените линии, съчетани с каменни барелефи, пластики и статуи, както и емблематичната кула с часовника носят недвусмислено послание. Създадена за да устои на времето, за да тежи на мястото си, тя респектира със строгост и премерен разкош – характеристики, напълно подходящи за предназначението й.

 

 

Сградата е построена за централа на Българска търговска банка, позната още и като Банката на Бурови.  Издигната е в периода 1921-1925 г. по проект на видните архитекти Георги Фингов, Димо Ничев и Никола Юруков, на мястото на тогавашната столична поща. Интериорът е изпълнен с мрамор, мозайки, цветна теракота и паркет, гипсови тавани и други скъпи материали, внесени от Италия, а обзавеждането, както и екстериорът, са издържани в стил „мюнхенски сецесион”. В художественото оформление на екстериора взимат участие някои бележити за времето си майстори на скулптурата. В най-горната част, напомняща античен храм, са позиционирани бронзови статуи на деца и коленичили атланти, творение на Т. Делирадев и К. Алексиев, а каменните релефи, издържани в неокласически дух, са дело на Рихард Харди, докато барелефните декоративни маски на редуващи се мъжки и женски лица със строги изражения са на скулптора П. Рамаданов.

 

 

Всички пластични елементи върху сградата са натоварени с определена символика в съзвучие с контекста и предназначението й. Атлантите крепят на плещите си тежестта на времето (часовника), а децата, гледащи към нас, са бъдещето. Разположените под тях лъвове изглеждат като пазители. Наравно с тях, от двете страни на централната фасада са пресъздадени алегорични статуи на още деца – едното държи пергел и линия (архитектура, съзидание), второто вае статуя (изкуство, творчество), третото изсипва чувал, пълен с монети (богатство), четвъртото държи сърп и сноп жито (плодородие, благоденствие). Символично замислената архитектурната украса на сградата представят банката едновременно като трезор и храм.
Известно е, че Българската търговска банка е една от най-големите финансови институции за времето си у нас. Основана е през 1895 г. в гр. Русе от бащата на известните банкери Иван и Атанас Бурови – Димитър Буров, потомък на едноименния род, за съществуването на който има сведения още от 1700 г. Използвайки уменията, трудолюбието и относителната си свобода, Бурови натрупват първоначалния си капитал най-вече с копринарство, животновъдство, а по-късно и с търговия със спиртни напитки. През 60-те години на XIX в. фамилията вече притежава търговска къща, спиртна фабрика, 7 дюкяна и множество имоти. С натрупания капитал Бурови отварят лихварско бюро в Горна Оряховица, а впоследствие – нейни клонове в Търново, Свищов и Русе. Тъй като работели при много изгодни условия, а понякога отпускали и заеми срещу „честна дума”, те бързо печелят доверието на хората, които започват да оставят при тях и суми на съхранение срещу лихва – това според някои твърдения полага основите на банковото дело по нашите земи. Предприемаческият потенциал на Буровата фамилия обаче бележи истински ръст чак след 1878 г., когато България отново става свободна държава. В средата на 90-те години на XIX в., Димитър Буров учредява в Русе акционерното дружество „Постоянство“ и участва с акции в първото българско застрахователно дружество „България”, но делото на живота му става основаването в съдружие на Българската търговска банка (БТБ).

 

 

Иван Буров, по-големият син на Димитър Буров и по-голям брат на известния политик и икономист Атанас Буров, поема управлението на банката за три десетилетия. Сякаш останал в сянката на по-малкия си брат, кариерата му е не по-малко интересна. След като получава висше икономическо образование във Виена, работи в клона на банката Креди Лионе в Марсилия. Говори свободно френски, немски, руски и английски. Завръщайки се в родината си, първоначално управлява клона на БТБ в Свищов, a през 1909 г. се премества в София, където и се централизира управлението на банката. Междувременно участва с акции или се явява управител и член на управителния съвет на около 28 водещи акционерни дружества. Освен активното му участие в икономическия просперитет на България, той допринася за развитието на археологията и нумизматиката, като става един от съоснователите на Българския археологичен институт. Иван Буров умира през 1939 г., а в деня на погребението му вместо венци Българската търговска банка и групата „България“ внасят внушителната за времето си сума от общо 50 000 лв. в основания от него фонд към Археологическия институт.
След смъртта му управител на банката става всеотдайния му брат Атанас Буров – който през цялото време е част от управителния съвет. Той почти успява да я върне към най-славните й години. Директор на финансовата институция по това време е Георги Губиделников, представител на един друг голям български банкерски род, но конците все така продължава да дърпа фамилията Бурови. Атанас Буров завършва политически и финансови науки в Сорбоната в Париж. Участва в Първата световна война и се проявява в боевете при Чаталджа. След края на войната активно участва в политическия живот на страната. Назначен е за министър на търговията, промишлеността и труда в правителствата на Стоян Данев и Александър Стамболийски, а по-късно и за министър на външните работи и изповеданията в трите кабинета на Андрей Ляпчев.

 

Деветосептемврийският преврат през 1944 г. го заварва на поста министър без портфейл в сформираното седмица по-рано правителство на Константин Муравиев. Атанас Буров е арестуван и осъден от Народния съд, като намира смъртта си в затвора в Пазарджик десет години по-късно. Банката на Бурови е национализирана от новата народна власт през 1947 г. и е преименувана на Българска народна банка, а авоарите й отиват в Държавния застрахователен институт. В сградата на бившата финансова институция се настанява държавно предприятие „Техимпекс“, докато партерът е зает от гинекологична клиника. След падането на комунистическия режим зданието става централа на Международната банка за развитие, а впоследствие и на Корпоративната търговска банка, фалирала през 2014 г.

 

Поради забележителния си и максимално съхранен автентичен вид, още през 1978 г. сградата е обявена за индивидуален архитектурен и художествен паметник с национално значение.