Арх. Радина Гешева

Бих искала да видя освобождаване на интериора от претрупаност и клишета, чистота на линиите, уважение към светлината и природата, казва големият архитект и интериорен дизайнер

 

Как се насочихте към интериорния дизайн и как започна Вашето пътуване в тази област? Кои бяха първите Ви проекти? От кого получихте подкрепа и менторство?

Случайно, или може би не съвсем. Знаем, че случайности в природата не съществуват – това е среща на две необходимости. В моя случай – повече от две. Необходимостта да изляза от задушаващия ме кръговрат от проектиране на сгради с панели. Необходимостта да създавам нещо различно, а мебелите и интериорът бяха по-достъпна територия. Необходимостта да направя ремонт на апартамента, в който живеех.

Нямах ментор, нямах подкрепа. Ограмотявах се сама. „Нойферт“ и библиотеката на Института за мебели и обзавеждане (който вече го няма) бяха моят извор на знания, моя подкрепа, ментор и вдъхновение. Вероятно сега е трудно да си представите, но тогава – в края на 60-те и началото на 70-те години от миналия век, нямаше никаква, ама никаква информация, какво се случва по света. Нямаше интернет, в нашата затворена система нямаше списания, нямаше нищо, което да те информира за света, в който се случваха прекрасни неща. Само от време на време се събирахме да слушаме плочи със съвременна музика, проникнали нелегално – джаз, Бийтълс и т.н. И да, първият ми проект беше за моя дом. А също впоследствие проекти за сценография в телевизията (тя тогава беше една), за концерти, даже и за „Злтания орфей“. Много дълъг път извървях! И, мога смело да кажа, че проправях партина за следващите поколения. Какво е интериорен проект, защо има нужда от него и колко струва.

 

Кой е най-важният фактор за Вашето ярко и устойчиво присъствие в българския интериорен дизайн? Каква е тайната?

Тайна няма, или ако има, аз не я знам. А иначе – любопитство, упоритост, труд, стремеж към различното, към интересното, към нестандартни решения и, разбира се – чувството за мярка.

 

Кои са най-ценните качества на добрия интериорен дизайнер?

Комуникативност; стабилен естетически заряд; функционалност; адекватно решение спрямо конкретния обект и неговите обитатели.

 

Как поддържате своето въображение и креативност свежи и активни след толкова години в бранша?

Не знам. Нямам рецепта. Аз се вълнувам и обичам това, което правя. Интересувам се от всичко ново в нашата професия и по света. Намирам вдъхновение в изложби, филми, в живота.

 

Как бихте описали вашия стил в три думи?

Внимание към всеки детайл.

 

Кои личности или обстоятелства са изиграли най-важна роля във Вашето професионално развитие?

Мисля, че всички хора, всички личности, които съм срещала по пътя, всички обстоятелства, с които съм се сблъсквала по някакъв начин, са изиграли роля в моето развитие. Професионално и личностно.

 

Кои са най-важните уроци, на които Ви научи практиката?

Да останеш верен на себе си. Да успееш да отделиш важното от маловажното. Има едни думи на великия Микеланджело Буонароти, казани, когато е бил на 87 години: „Аз все още се уча!“. Е, аз почти на 78 години, все още се уча.

 

Коя е най-тежката битка, която сте водила?

Най-тежката битка – със себе си – да приема това, което не мога да променя.

 

Има ли илюзии, с които се разделихте?

Че всички хора, които срещам по пътя, са коректни.

 

С кой от Вашите проекти най-много се гордеете и какво го прави специален?

Обичам всичките си проекти. В някои от тях намирам грешки, но пак си ги обичам. Те са част от пътя.

Специални са тези, по които работя сега.

 

Към кои материали и текстури имате слабост?

Имам слабост към естествените материали. Не харесвам имитациите. На нищо! Но имам и любопитство към всички нови технологии.

 

В проектите Ви винаги има изкуство и дизайнерски обекти, кои автори лично предпочитате?

Обичам изкуството във всичките му измерения. Всъщност, архитектурата също е изкуство. Смятам, че изкуството трябва да бъде неизменна част от нашия живот. Изкуството вълнува, обогатява, възпитава. За мен то е необходимост. Наскоро разгледах една забележителна изложба на Марк Ротко. Впечатляваща! И много съжалявам, че не успях да посетя изложбата на Бранкузи в център Помпиду. Мечтая да видя Анселм Кийфър във Флоренция. Който има възможност, трябва да гледа филма на Вим Вендерс за него.

 

Как се е променил интериорният дизайн в България през последните 10 години? Какво е Вашето мнение за съвременните тенденции – има ли такива, които смятате за особено вдъхновяващи или напротив – не приемате?

Светът се променя. Ние също. Интериорът е функция от нашия живот. Промените в културата на бита, новите технологии, световните модни тенденции, отношението към природата… Смятам, че във всяка нова вълна има нещо позитивно и интересно при добър прочит.

Със сигурност мога да кажа, че имам нетърпимост към всички проявления на кича.

 

Какви промени в интериорния дизайн бихте искали да видите в бъдеще? Как си представяте дома след 10 години?

Бих искала да видя стремеж към освобождаване на интериора от претрупаност и клишета, към чистота на линиите, уважение към светлината и природата.

 

Кои са трите ключови неща, които винаги взимате под внимание при стартиране на нов проект?

Функцията, бюджетът, светлината.

 

Какъв съвет бихте дали на клиент, който не е сигурен в собствения си вкус, но иска уникален интериор?

Да си избере правилния проектант.

 

Компромисът, който не бихте направили?

Много са, но ето: не бих сложила плочки, имитиращи паркет. В по-общ план – не бих изневерила на моите естетически критерии.

 

Как релаксирате? Кои са любимите Ви занимания извън работния ден?

Музика, приятели, вино..

 

Каква е Вашата най-голяма мечта или амбиция, която все още не сте постигнали?

Мечтая моят внук да намери своето място в живота. Амбиция – да мога да му помогна в това.

 

Кое е най-важното, на което бихте искали да научите младите архитекти във Вашето ателие?

Да се вълнуват от това, което правят. Да бъдат любопитни и смели. Да бъдат упорити и търпеливи. Да бъдат коректни.

Да не се предават.

 

Каква е професионалната Ви мисия?

Мисия е силна дума. Опитвам се да мотивирам младите да приемат трудностите като предизвикателство и да обичат тази прекрасна професия.