Вертикално обитаване

Къща в Балчик с лаконичен изказ и чисти пропорции, перфектно вписана в средата

 

текст арх. Надя Ченгелиева, архитектура и интериор арх. Александър Стайнов, снимки Александър Новоселски

 

 

Къщата на арх. Александър Стайнов се намира в Балчик. Ситуирана е върху стръмна скала, с прелестна гледка към залива на Албена. Теренът е планински, гледката е  морска. Околността е застроена с типичните двускатни вили от 70-те години и в този контекст прави силно впечатление единствената сграда тип “трафопост” (както могат да я опишат местните хора), а именно сграда с плосък покрив и кубична форма.

 

 

Концепция:

Откъм улицата къщата посреща с черна стена без прозорци, а тъмната входна врата е единственият отвор в тази монументална преграда. В  противовес, бялата къща зад черната стена е много и богато остъклена, подчинена на отворената концепция за обитаване. Този контраст на двата обема има и метафоричен смисъл: архитектурата въздейства и на мисълта, неформалната връзка вън – вътре е деликатно закодирана в тази символична черна завеса, зад която човек забравя за суетата и е просто себе си. От пръв поглед е поразителна простотата на архитектурата, лаконичността на изказа, чистите пропорции на обемите, пространствената интеграция с околната среда. Елиминирани са ненужни пространства и преходи, няма нищо излишно, очевидна е липсата на орнаменти и украси.   Акцент е връзката с морето и природата, от всеки прозорец се вижда безкрайната синева, най-ценната визуална наслада. Белотата на интериора и многото светлина създават усещане за свобода и лекота, тишината и спокойствието изострят сетивата, а динамично променящият се екстериор стимулира въображението.

 

 

Обемно-пространствено решение:

Стръмният терен е “уловен” и не само че не представлява пречка при проектирането, а напротив – превръща се в начин на живот. Мотивът за вертикално обитаване е стилизиран и филтриран през призмата на архитекта. Права, полегата, еднораменна стълба свързва двете жилищни нива. Отлепена от стенaта, тя се носи леко в пространството и сякаш виси на двете “рибарски мрежи”.
С трите дневни зони вертикално една над друга не само се овладява голямата денивелация, но и сградата деликатно се вписва в средата. Към улицата етажите са 2, а към двора стават 3, но долният етаж не е цялостно развит, вместо това къщата стъпва на “кокили” и заслонява сенчеста “дневна” на открито с целия двор пред нея. Именно там, на двора, започва цикълът на деня,  утрото посреща с отблясъци на роса и мирис на трева, това е мястото и времето за работа и творчество. Стъпка нагоре във вертикал е остъклената от три страни трапезария, единствената “оградена” дневна, с огромни витрини и гледка на 270 градуса. Този прозрачен обем, изнесен напред на колони, се носи във въздуха, наравно с короните на бадемовите дървета, които буквално “влизат” през прозорците. Усещането за светлина, слънце и простор зарежда с енергия и сила, а зеленината на една ръка разстояние дава усещането, че отново си навън. Третата дневна зона е най-горе, на терасата –  покрита огромна площ, където морският бриз довява вечерта. Мистичното излъчване на нощното море и лунната светлина навяват красиви мечти. С този проект арх. Стайнов посредством пречистване на форми и идеи умело създава един, колкото реален, толкова и въображаем свят.