Тунис – едно живо минало, жасминови храсти и много слънце

Петя Кръстева
Въпреки жасмино­вата революция и арабската пролет, Тунис продължава да бъде една от най-интересните дестинации в Африка. Като страна на кръстопът между Европа и Африка, тя е била гостоприемна към много народи, кръстосвали земите й. В различни периоди тук са били евреи, араби, андалузци и итали­анци, които са обогатили и разнообразили местната култура и архитектура и се е получила една прекрасна цветна палитра с много нюанси. Тунис е мястото за туристите изследователи на древни цивилизации и култури. Впечатляващото историческо богатство е живо и до днес. Маршрутът, за който ще ви разкажа, е толкова завладяващ, че едва ли ще се сдържите да не отидете поне на едно от прекрасните места, които видях и няма да забравя.

 
 
Столицата Тунис е съвременен модерен град, който не е типично арабски. Много от новите държавни и административни сгради са с определено европейско излъчване. А аз, разбира се, търсех другото му лице. Намерих го в старата част на града Медина (такова е било предишното име на столицата). Това, което веднага впечатлява, са външните врати. В Тунис видях стотици такива. Красиви ковани панти и дървени части в синьо, жълто и червено. Сякаш Тунис е страната на много входове и изходи. Може би този кръстопът на цивилизации през вековете е направил вратата толкова важна за хората тук. Зад тях можеш да видиш какво ли не – скъпи домове, ресторанти, музеи, както и многобройни магазини за бижута и сувенири.
 
 
В сука (арабски пазар) винаги е най-оживено, защото местните търговци са много общителни и те заливат с всякаква информация за това, което предлагат, и те убеждават, че го купуваш на най-изгодната цена точно в този миг. Задължително трябва да се пазариш, защо­то първоначалната цена ви­наги е доста висока. Голяма забава са тези хора – шумни и любознателни.

 
Пъстрият шум спира в мига, в който влезеш в Бардо – националният музей. Тук се намира най-голямата колекция от мозайки в света. Много от тях дълго са седели под водата. Събирани са повече от 150 години. Любимо мяс­то за разходка на местни и гости е чудното синьо-бяло селце Сиди БуСаид. Прекрасната гледка към морето го е направило любимо място за художници, писатели и артисти. Много прилича на Санторини. Стъпаловидно разположено до самия бряг на Средиземноморието, тук има много старинни къщи и кафенета, украсени с керамика и гипсови цветни стени, където можете да опитате зелен чай с мента, да посетите изложба, както и да се сдобиете с красива антика.
 

 
Ако искаме да се върнем назад във времето, тук е лесно. Само на 30 мину­ти от Тунис се намира най-старата столица Картаген. Създадена от финикийците през 814 пр.н.е., Картаген става един от най- важните градове на древния свят. Римската епоха също е оставила трайни следи като величествените термални бани на Антонин – II век пр.н.е. Те са били притега­телен център за древните хора, където са се лекували и възстановявали. Ходейки сред руините, се усеща вели­чието на големите построй­ки в древната столица. Тук можете да се запознаете с картагенските богове Бал, Хамон и Танит, както и с останките на града от тогавашната епоха. Тунис е втората по популярност в света дестинация за те­ласотерапия. Истинско удоволствие е да се потопиш във вана с етерични масла и ободряващ душ, последвани от различни масажи и лече­ние с чиста морска вода, из­вадена дълбоко от морето. Всичко това може да бъде на фона на брега на Среди­земно море, например на о-в Джерба – на един час път със самолет от Тунис. Прекра­сен остров с екзотична при­рода и много история. Едно райско кътче, с което човек трудно може да се раздели. Островът поразява със своите маслинови градини, палми, мюсюлмански храмове и мензели (характерните арабски къщи), боядисани в бяло. От едната страна към Джерба се подхожда с лодки, а от другата отдавна е направен насип и път, по който търговците по-бързо влизат и излизат от остро­ва. Неслучайно местните жители са известни с умеията си в златарството, грънчарството и производ­ството на тъкани.
 

 
Не бива да пропускате една от най-старите Синегоги (600 г.пр. Хр.). Не бях виждала толкова различни керамични плочки по стените между арките на храма. Тук най-строго се пази най-старата в света книга Тора. Показва се само веднъж в годината, на поклонение на Великден. Струва си да посетите музея, където с кукли в човешки ръст са показани сцени от най-характерните за народа ритуали като сватби, тържества, занаяти и др. Тук са показани и прекрасни женски дрехи и накити от различни райони на Тунис.
 
 
Оставяме с много тъга прекрасното кътче и с джипове продъл­жаваме в югозападна посока към най-очакваното от мен място – пустинята Сахара. По тези места са кръстосвали много номадски племена – бедуини, бербери и туреги. Най-многобройни са били берберите, които населявали тези земи през XII век. Идвайки заедно със семействата и животните, те издълбавали домовете си направо в сърцето на ска­лите. Така се предпазвали от силните жеги на лятото и ветровете и студовете през зимата.

Това са селища от затворен тип (като кре­пост), които им помагат да се предпазват от нежелани гости. Техните наследници и до днес живеят в много райони на страната. Тези странни къщи и полупустин­ният пейзаж са довели Том Лукас през 1997 година. С малко реквизит и използване на природните дадености, той прави декора и снима световния хит, любим на ми­лиони по света „Междузвезд­ни войни”. Този прекрасен декор, сякаш от паралелен свят, продължава: катерене по високи планини, слизане към равнината със стръмни завои към по-ниски хълмо­ве, тръни и малки нежни цветенца. Облаци, които се гонят и сменят светлината, ту сива, ту снопове светли­на падат в пясъчната почва. Голям простор и изведнъж… Сахара – мощна като океан, изпълнена с тишина, прикан­ваща да откриеш нейните тайнства. В този момент и слънцето изгря, за да подчертае нейното вели­колепие. Влязохме в оазиса Дуз (вратата на Сахара) и се отдадохме на забавле­ния – яздене на камили, коне, разходки с бъгита и делта­планери. Пустинята оправда очакванията ми. Изпълни ме с радост, спокойствие и възхита. Тук всяка година се организират състезания и традиционни номадски игри с коне и камили, демонстриращи завидно майсторство и рискови номера.

 

 
След невероятната сила на големите дюни с пясък като кадифе, продължихме на североиз­ток и след 3 часа стигнахме до третия по големина амфитеатър в света в Ел Джем. Построен през 230 г.с.н.е. с 35 хиляди места, той е поредното архите­ктурно съоръжение, демонстриращо мощта на Римската империя. Амфитеатърът е много запазен и дава възможност на чо­век с въображение да си предста­ви добре как са излизали животни и бойци на арената. Въпреки сту­дения дъжд, дълго не можехме да отделим очи от импозантната гледка. Неслучайно тук е заснета част от лентата на филма “Глади­аторът” с Ръсел Кроу.
 

 
Бързахме към по-слънчева област и не след дълго се приближихме към Сус и Хамамет – прекрасни градове, създадени изцяло за удоволствие. Топло море, нежно галещи слънчеви лъчи и гостоприемни плажове с пясък като коприна. Докато Сус съчетава място за живеене и курортна част, то Хамамет е като нашия Слънчев бряг – изця­ло курортен център. В новата част на града, с име Ясмин, има огромен център за забавление. Цял подземен и надземен град с ресторанти, кафенета, канали, по които се движат лодки, сцени с актьори и танцьори. Незабра­вимо изживяване, струва си да се види. Инвестиция над 100 млн.евро на една от най-богати­те фамилии, живееща в Сфакс. Хамамет има и марина, на която можеш да акустираш с яхта и да останеш колкото пожелаеш. Що се касае до тунизийската кухня, то моята оценка е висока. Много голямо разнообразие на риби и морски дарове. Пикантна арабска кухня с много видове кускус и меса от риба, агне и пиле. Винаги на масата присъстват купичка зехтин и лютата разядка Хариса (тя убива всички микроби). Вкусни ароматни плодове и зеленчуци, събрали средиземноморското слънце. Всяко хранене завършва с традиционния чай с мента (вътре с бадеми) и поръсване с розова вода по ръцете на гостите.
 

 
След това незабравимо едноседмич­но пътешествие нека споделя някои полезни неща, които биха направили пътуването ви в Тунис още по-при­ятно. Препоръчително е още на аерогара­та или в хотела да обърнете пари в местната валута, която е динар. За нас е лесно, защото 1 динар е почти колкото 1 лев. Когато пазарувате, задължително трябва да се пазари­те. Ако не сте доволни от цената и си тръгнете, те задължително тръгват след вас и любезно свалят още. Това е част от „играта”. Те са любезни през цялото време и са добри психолози. Изгодно може да купите сребърни бижута (ръчна изработка), берберска керамика, малки мозайки, многоцветни чанти и сакове от камилска кожа, шалове и килими. Цените са много добри и си струва. Символът на Тунис е красиво букетче жасмин (machmoum) и се подарява за “Добре дошли”. Тук е мястото да си вземете различни благовонни масла като арганово, пачули, мъск и др.


 

Мисля, че след всичко казано дотук е време да планувате едно пъте­шествие към Северна Африка. Аз също бих тръгнала с вас.

Специални издания