Три японски класни стаи

Архитектурата е като готвенето. Ястието се променя, когато е сготвено от двама различни готвачи, дори и да имат същите материали и да следват същата рецепта. Това се усеща особено ясно, когато става въпрос за традиционна кухня, например японска. Аз винаги разбирам дали е приготвена от японски готвач, или не е. Не че готвачите, които не са японци, не се справят добре. Просто има нещо различно. Това е разликата от оригиналното. Оригиналността, не само от кулинарна гледна точка, а и от архитектурна, културна и социална, беше една от основните теми на нашата задача – три японски класни стаи в столичното 138-мо училище. Нужно беше пространство, където да се преподава японски език, да се усвояват практики на чайната култура, икебана, калиграфия, но да присъства и съвременността. Главният въпрос на този двугодишен проект беше: „Как може в три стаи учениците на едно обикновено държавно училище да опознават японската култура и усетят тамошната атмосфера?“
За да обединим стаите в една цялостна концепция, решихме да ги назовем на трите принципа – “Шин”-“Гьоу”-“Соу”, съществени за философията на японската култура. На тях се гради и методиката на чайната церемония, икебана, поезия и т.н.

Всяка стая получи своето име, а с него и характера, съответстващ на този принцип.

В стаята “Шин” – Традиция, вградихме чаен павилион от дърво и глина, закачихме японски пердета – норен  с конструкция от бамбук, поставихме на стените пана, отговарящи на традиционните архитектурни пропорции. Избрахме естествени материали – дърво, глина и памук, за да усетят учениците топлотата, която излъчва атмосферата на дървената японска архитектура.

За стаята “Соу” – Съвремие, търсихме нещо, което да бъде актуално, но и същевременно непроменящо се. Така се спряхме на географията като тема. Поставихме върху една от стените голяма карта на Япония и Евразия. Дадохме възможност на децата да се запознаят с местоположението, разстоянието между нашите страни, да сравнят размерите, климатичните сходства и разлики.

За междинната стая ”Гьоу” – връзката между традиционното и съвременното, избрахме като тема езика и литературата. Покрихме една от стените с шест панела с общо 1006 йероглифа, които се научават в началните училища в Япония.

За да „свържем“ трите стаи, използвахме таван-мрежа от дървени ленти, с ромбоиден мотив, който е емблематичен японски орнамент. Ромбът в японската архитектура е взаимстван от формата на листото на японски воден орех.