Тойо Ито е носителят на Pritzker за 2013

 

Седемдесет и еднагодишният японски архитект Тойо Ито беше определен за носител на престижното отличие Pritzker за 2013 г. Той е шестият архитект от Страната на изгряващото слънце, който е удостояван с тази награда. Тя се връчва ежегодно на действащ архитект, който с работата си демонстрира талант, собствена визия и отговорност и оказва положително влияние върху човечеството и околната среда. Освен международно признание лауреатът на Pritzker получава парична награда от 100 000 щатски долара и бронзов медал.

 

 

Наградата е учредена от фамилията Притцкер. Мотивът за това и интересът им към архитектурата и строителството е породен от развиването на собствената им верига хотели Hyatt Hotels и от факта, че тази творческа дейност не е включена в Нобеловите награди. Всъщност процедурите при избора на носител на Pritzker следват тези при избора на Нобелови лауреати. Окончателният избор се прави от международно жури с обсъждане и тайно гласуване. 

 

 

Председателят на журито лорд Палумбо коментира тазгодишното си решение така: „В кариерата си Тойо е бил в състояние да изгради толкова много неща, които съчетават концептуални иновации с отлично изпълнено строителство. В продължение на повече от 40 години той създава изключителна архитектура, включваща библиотеки, къщи, паркове, театри, магазини, офис сгради и павилиони, като всеки път се стреми да разшири възможностите на архитектурата. Професионалист с уникален талант, той е посветен на процеса на откриването, свързан с търсенето на възможности във всяко задание и обект.”

 

 

Самият Тойо Ито коментира награждаването си по следния начин: „Архитектурата е обвързана с различни социални ограничения. Докато съм проектирал, винаги съм си мислел, че бихме могли да създадем по-удобни пространства, ако поне за малко се освободим от всички ограничения. Въпреки това, когато една сграда е завършена, болезнено осъзнавам собствената си неадекватност, която се превръща в енергия за следващия проект. Вероятно този процес трябва да продължи да се повтаря и в бъдеще. Ето защо никога няма да определя моя архитектурен стил и никога няма да бъда доволен от моите работи”, заключава той.