Графика и цвят

Ако трябва този дом да бъде описан с една дума, то тя би могла да бъде: хармоничност. Минималистично и едновременно с това обживяно още преди да е живяно – такова е усещането, когато влезеш тук. Процесът, разбира се, преминава през всички стандартни фази. Първоначално клиент и проектант решават да направят някои корекции в организацията на пространствата, в това число и да окрупнят част от площите. Оригинално планираната дневна и кухня са обединени в едно, пералното и малката баня са превърнати в една по-голяма баня. Коридорът, който в първоначалния си вид е общ, е реорганизиран на две зони – основен, водещ  към дневната, и второстепенен, водещ към личната зона – родителска спалня с дрешник и баня. Най-трудно се взима решението за това двете спални, разположени една до друга, да бъдат обединени и в новото пространство да се  организират  спалня с дрешник. Когато и последното структуроопределящо решение е взето, жилището разполага с чист план и големи, светли стаи. Ненатрапчивостта на трите основни елемента, изграждащи пространството – под, стени и таван, е причината тези и така едри помещения да бъдат експонирани с техния простор. Наличието на много и големи прозорци допълнително подчертава техните обеми. Именно  в  това  се състои и трудността, пред която е изправен архитектът – въпреки тези им характеристики, стаите да не останат визуално празни. Чрез прецизната работа с обеми и материали се достига до един краен резултат, който въпреки бетоновите подове и белите стени и тавани, да е достатъчно уплътнен, да накара обитателите му да се чувстват уютно.

Основното пространство в жилището е това, в което са организирани дневната, столовата и кухнята. Предната  част  на  помещението, което гледа през тераса и градина към Витоша, умишлено е оставено с много лека и неутрална разработка. Мебелите са светли и ниски. Стената с камината също е разработена като чист растериран обем в лек цвят. Уплътняването в тази зона е постигнато чрез силен декоративен елемент на пода – чипровски килим в съчетание с традиционни за Родопите черги.

Дъното на помещението, най-вътрешната му част, за сметка на това е силно уплътнена. Там е разположена кухнята. Двете зони са естествено отделени от едра колона.

Тъмните петна на масата и на камината, които навлизат в предната олекотена зона, осъществяват връзката между тези две противоречиви разработки.

Кухнята е организирана по нетрадиционен начин – всеки елемент изглежда различен от другия. Тяхната съвкупност, в крайна сметка, изгражда хармонична, богата на материали и обеми група.

Основната спалня е запомняща се по няколко причини. Именно в тази стая е знакът на този дом – силует на ангелско крило, сякаш закрилящо спящия човек. Самото легло е организирано върху платформа. Така са изпълнени желанията и на двамата обитатели – единият, който иска да спи на земята на матрак, и другият, който предпо- чита леглото. Друго нетрадиционно решение е дрешникът да се отдели с витрина, чийто растер е видимо подчертан. Самият дрешник е изграден на базата на скеле за строеж на сгра- ди, допълнен с необходимите функционални елементи.

Втората спалня може да бъде наречена “скритата стая”. Нейната врата е част от стена-библиотека, разположена в основния коридор. По същия на- чин е скрита и банята към тази стая. Една от вратите на гардероба, разположен по цялата стена, е врата към това помещение. Тук аскетичността е оставена в по-краен вид. Цветовете са нюансни и пастелни. Текстилът и дървото присъстват на фона на бетона и празнотата на стените. Единственият декоративен елемент в помещението е лампа, напомняща широкопола шапка.

Особеното на цялото решение е съжителството на заемки от индустриалния винтидж стил с такива от минималистичната среда, към които са добавени и декоративни елементи. Пълно и празно, безцветно и цветно се редуват. Резултатът е място с истории – и за процеса на работа, и за контакта между двама души – клиент и проектант, и за изграждането на един истински съвременен дом.

“Този  проект  ми  даде  възможност да изразя себе си по начин, по който разбирам пространството и естетиката на този етап от моето професионално развитие. Всичко се случваше с лекота. Обикновено ние сме тези, които помагаме на клиента да навлезе в материята на дизайна и работата с пространството. Но в този случай имаше и обратна връзка – клиентът беше този, който ми показа едно перфектно равновесно обитаване на дома. Затова и резултатът е такъв – нито много празен, нито много пълен. Това определено е място, в което бих могла да живея”, разказва арх. Станчева.