Пролетни резитби

 

автор: Вержиния Костова

 

За някои храсти е достатъчно напролет да се под- режат измръзналите и болните клонки. Рязането за оформяне (прави се най-вече при вечнозелените храсти) има за цел да се направи хубава корона на храста – премахват се слабите и преплитащите се клонки. Много от широколистните изискват редовно подрязване, за да се стимулират декоративните им качества. За храстите, които цъфтят на клонки, образуващи се през настоящата година, се препоръчва в края на март или началото на април старите стебла да се подрежат на около 20-30 см височина от земята. Така се стимулира растежът на повече нови стебла, което води до образуването на повече на брой и по-едри цветове. Такива храсти са спиреите, будлеята, хортензията. При храстите с ефектни стебла като белия дрян или с ефектни листа като червенолистната смрадлика, също се препоръчва силно изрязване на стеблата на 15-25 см височина от земята. Рязането се прави с остри лозарски ножици. За по-дебелите клонки и издънки може да се използват специални ножици с дълги дръжки или трион с фини зъби. Рязането се прави под наклон, винаги над пъпка, обикновено външна или от страната, откъдето искаме да се образува новото разклонение. При храсти със срещуположни пъпки (като люляка, например) отрезът се прави хоризонтален, над пъпките, за да се развият балансирани клонки от двете пъпки. 

 

 

ПОДРЯЗВАНЕ НА ЖИВИ ПЛЕТОВЕ 

Живите плетове и стени могат да бъдат геометрично оформени или в свободни форми. Те могат да дефинират границите на двора, да са живи огради, да осигурят завет, сянка или звукова изолация или да са чисто декоративни. Най-често живите плетове се оформят като паралелепипед. Когато обаче е оформен като трапец или е със закръглена форма, живият плет е много по-устойчив на снега и силните ветрове, отколкото правоъгълният. За направа на жив плет подходящи растения са тис, туята, купресокипариса, лоницерата, сантолината. Ефектен неформален жив плет може да се направи от котонеастър лактеус, берберис, форзиция, храстовидни рози, пираканта, леска, потентила. Резитбата е важна част от оформянето на храста като жив плет. За да се получи гъст и плътен жив плет, е необходимо храстът да има добре развити, гъсти клонки от основата до върха. Това значи всички клонки по протежение на височината на храста да се стимулират чрез подрязване. Ако живият плет е от широколистни храсти, те се изрязват на 1/3 от големината си, а целият храст се изрязва на 1/3 от височината си през първата и втората година. Оформянето се прави с ножица за храсти или електрически тример. За равна хоризонтална горна повърхност на живия плет може да се опъне канап между две вертикално забити летви.

 

 

Топиарни форми правим, когато оформяме растенията като топки, кубове, конуси, спираловидни колони или в по-сложни форми. Подходящи за топиарни растения са тези, които бързо се възстановяват след резитба. Най-често това са вечнозелени гъсти растения с малки листа – тис, чимшир, джел, дафинов лист, птиче грозде, бръшлян. Някои прости топиарни форми могат да се направят на ръка. Но най-често при рязането се използват помощни материали като летви или метална рамка. Рязането се прави от върха на растението надолу и от центъра навън. Най-простата форма като конус, например, може да се направи, като на първата година растението се оформя на око, а на следващата година посредством летвички или мрежа, поставени върху растението. За да се оформят по-сложни форми, се прави здрава метална рамка, която се поставя върху и над растението и се прикрепя към земята. След като растението порасне и напълни рамката или съответно формата, то се подрязва с ножица за храсти по формата. Вече зрялото растение ще образува гъста маса, която покрива рамката, и се нуждае от редовно подрязване.