Образцов дом

Има много легенди за софийските улици. Къщите са като хората – раждат се, развиват се и се променят през годините, но винаги пазят историята на своите обитатели. Старата софийска улица „Сан Стефано” носи духа на няколко поколения и е преживяла историята на няколко режима. Там се намират няколко, запазили автентичния си вид сгради от Стара София, създадени в характерния за времето виенски стил. Тогава в онези времена в района построили къщи индустриалецът Иван Балабанов, големият тютюнотърговец Дончо Полавеев, недалеч е Чапрашиковата къща на тютюнотърговеца Крум Чапрашиков, в близост е бил и домът на банкера Анджело Куюмджийски, свързан с американския и с френско-белгийски капитал.

 

 

В близост до Докторската градина, недалеч от улица „Оборище”, в квартала на достолепни къщи, строени от индустриалния, търговския, политическия и културния елит на страната, през 1924 Борис Стоянов и Александър Петров купуват къщата с настоящ адрес „Сан Стефано” 3. Според крепостния акт от 1897 г. къщата преди това била притежание на Павел Милюков, министър на външните работи на Първото временно правителство в Русия от 1917, академик и почетен доктор на Софийския университет и на Университета в Кеймбридж.

 

През 1934 г. заможният българин Борис Стоянов продава своя дял на Александър Петров, банкер и мой дядо.

 

 

Една от ярките забележителности на къщата са изящните стълби с метални парапети, придаващи пищност и елегантност на сградата. Повечето софийски къщи от този период имат специално решение за покрива и тук той е органично свързан със сградата, като представлява естествен завършек на архитектурната композиция. Фасадата е издадена напред и подчертава виенския стил на дома. Моят дядо Александър Петров започнал постепенно да превръща къщата в образцов за онова време дом, в красиво и изискано място. Баба ми я помнят с аристократичното й поведение и изискан вкус, обичала дома си, помагала на хората, имала склонност към благотворителност.

 

 

Като директор на Франко-белгийска банка на Балканите, дядо ми имал достъп до елитното общество на столицата. След ликвидацията на банката работил за изграждане на финансовата система на България и допринесъл за усъвършенстването на счетоводните структури. Той създал дома си с любов и вкус, в изискан виенски стил и се отдал на семейството си. Но не за дълго. След национализацията къщата била отчуждена и последвала съдбата на всички къщи в квартала. За известно време на партера са настанени белогвардейци с аристократично потекло. Лили Патева, балерина, живее с майка си дълги години на „Сан Стефано” 3. Баба й е била богата по потекло белогвардейка. По-късно тук живее и доктор Литягин, също с руски произход. Благосклонни към дядо ми, тогавашните управляващи му оставили един от етажите да живее в него, а другите превърнали в база на „Софжилфонд” и така постепенно образцовият дом се превърнал в развалина. Дядо ми вече не бил в състояние да поддържа сградата, защото от елитния за времето си банкер станал примирен човек. В не толкова далечната 1963 година общината продала част от общите части на достолепната къща. Създала документация с невярно съдържание и в момента се водят съдебни битки за собствеността й. Днес, един век по-късно, моята надежда е старата сграда да се превърне отново в това, за което е мечтал моят дядо, и да се възроди красотата на хубавата софийска къща.