Настилките в градината и на терасата

След  като сме уточнили  проекта за градината и сме направили вертикалната планировка, следва създаването на настилките в градината:  алеи  и площадки. Те оформят нейния „скелет” и  са тази „твърда“ част, която остава постоянна във времето и около която се оформят различните кътове, а  растенията се развиват през сезоните.

Алеите и плочопътеките водят по определен маршрут или до определена  част от градината, като дават  възможност на посетителя да се любува на красотата и да погледне градината от различни ъгли.  Настилките също така  оформят места с конкретно предназначение като кът за отдих, пергола, беседка или барбекю, тераса, свързана с къщата.

Изборът на настилки е един от елементите с главна роля както за естетиката, така и за функционалността на градината. От една страна, те осигуряват удобна повърхност за ходене, от друга, са привлекателни детайли и твърди елементи, които контрастират на заобикалящата растителност и осигуряват архитектурно и текстурно разнообразие. В зависимост от замисъла, могат да бъдат направени така,  че да контрастират (алея с бордюр) или да се сливат с растителността (алея на тревна фуга или с назъбен контур).  Според концепцията могат да бъдат както фон, така и акцент.  Можем да предпочетем минималистичния принцип  и да изберем един-два вида настилки или да изберем по-голямо разнообразие, като съчетаем три-четири вида.

Настилките са два типа: от  естествени материали – формовани или в свободни форми плочи, филц и  павета,   и от готови елементи: модулни бетонови елементи (плочи, ивици и тухли ) и гранитогрес. Можем да комбинираме два или повече вида материали. Съществуват също така опесъчени настилки, но те изискват редовно поддържане, за да са в добро състояние и почти не се използват в частните градини.

Всеки вид настилка има своите предимства и недостатъци, с които е добре да сме запознати предварително, за да изберем най-подходящите за нашата ситуация и бюждет.

Плочите от естествен камък могат да бъдат от гранит, пясъчник или гнайс. Настилките от естествен камък  са трайни, на пазара има различни цветове, форми и размери. Те варират в цените, но като цяло са скъпи.  Най-твърда,  трайна и скъпа е настилката от гранитни плочи.

Друг вариант е да използвате бетоновите плочи и ако качеството им  е добро, те също могат да са много трайни. На нашия пазар има налични няколка цвята и текстури.  Плочите са с размери 40/40/3см и са много евтини.

Алеите и площадките, покрити с формован естествен камък или модулни бетонови плочи, въздействат строго и изчистено. Направените от камък в свободни форми алеи действат релаксиращо. Те се изграждат, като се изкопава легло с дълбочина 20-ина см. От съществена важност за стабилността на настилката  е основата да се трамбова. След това се полага слой от 8-10 см филц, а след него слой от 3-5 см пясък. Плочите се залепват със земновлажен разтвор в пропорция на цимента към пясъка една към три  части.  Фугите,  които се оставят между плочите, са минимални, 0.5см, като целта им е да „оберат“ неравномерността на плочите. Те се запълват чрез метене  със суха смес от пясък и цимент, която след това се полива, за да се получи разтворът . Най-често у нас настилките от формован естествен камък се залепват върху предварително направено бетоново легло. В този случай плочите са с дебелина около 2 см.

Предназначението на затревените настилки е олекотяване – те  изпълняват функцията както на настилки, така и на проходими зелени площи. Могат да се използват готови перфорирани бетонови елементи или да се нареди настилка от формовани или в свободна форма плочи от естествен камък, както и модулни бетонови елементи,  но фугите между тях трябва  да са по-големи: 5-10 см и да се затревят. Основата на тези настилки се прави от слой пясък с дебелина 15-20 см. Най-отгоре е добре да се насипе 5 см хумусна почва, която да осигури добра среда за поникване на тревата. След това се нареждат плочите, като всяка се залепва с пясъчно-циментов разтвор. След нареждане на плочите, във фугите, на 1 см по-ниско от ръба на плочите се насипва богата хумусна почва, в която се засява тревата. Идеята на разтвора е да “захване” плочата, докато порасне тревата във фугите. След време, когато тревата порасне, тя захваща плочата много здраво.

При направата на плочопътеки плочите се нареждат на известно разстояние, обикновено на 8-10-12см една от друга, така че да изглеждат като отделни стъпки. Плочопътеките могат да бъдат както от правоъгълни или квадратни плочи от естествен къмък или бетон, така и от  естествен камък  в свободна форма. Подреждат  се една след друга или  се разместват странично.

Настилката  от филц  е привлекателна, евтина, лесно се полага, подходяща е за направата на извити форми. Недостатъците й са, че тъй като отделните камъчета не са хванати с разтвор, те лесно се разпиляват, например в заобикалящата трева.  Върху нея трудно се върви, също така трябва да се поддържа непрекъснато.  Препоръчва се направата на настилка от ръбест филц, тъй като отделните камъчета се заклинват помежду си след трамбоване и настилката става по-стабилна. Тя  се прави, като върху добре уплътнената земна основа се слагат пласт баластра (8-10см), после пласт пясък (5 см) и накрая завършващият, последен пласт филц (3-5см), който се подравнява с гребло. При полагането всеки от пластовете се трамбова и уплътнява добре.

Ако терасата е на последен етаж или е еркерна конструкция, при избора на настилка трябва да се съобразим с конструктивните възможности за „носене“ – дали тя е изчислена за по-тежки настилки като например бетонови плочи, или ще изберем гранитогрес, който е дебел 8-10мм и съответно по-лек.  Както в градината, така и на терасата, настилките трябва да имат наклон между 1 и 3%, за да може да се оттича водата от валежите или от измиване. Колкото по-голяма повърхност отводняваме и колкото е по-грапава тя, толкова наклонът трябва да е по-голям.

За терасата особено подходящ е декингът, който е лек и стои красиво. Дървените подови покрития трябва да бъдат омаслявани със специално предназначени за тази цел естествени масла поне един път годишно – така се гарантира дълготрайната им експлоатация. Днес на пазара се предлага и друг вид екстериорна настилка– така нареченият WPC декинг, който на пръв поглед напомня дърво, но в състава му е включен и друг материал. Тези настилки имат за цел да осигурят здравина и устойчивост и са все по-популярен избор, защото са по-икономични като цена, предлагат се в различни стилове и цветове, а поддръжката им е изключително лесна. Това покритие  не променя вида си под въздействието на слънчевите лъчи и не е нужно да полагате никакви специални грижи за него.