Настилките в двора

Катя Атанасова

Алеите и площадките са първото, което се планира за градината. Те служат не само за придвижване, разделяне и обединяване на пространствата, но играят  важна роля за стила и атмосферата на двора. Външните настилки трябва да бъдат в хармония с материалите, ползвани в сградата. Изборът зависи от това, дали пътеките са главни или второстепенни. Колкото по-натоварено е движението, толкова те трябва да са по-стабилни и гладки. Добре е да се избягва смесване на много материали и ярки цветове, защото намаляват ефекта на растителността. Изборът на материали е огромен по отношение на визия, характеристики и цени:

Правилните геометрични форми на екстериорните плочки правят монтажа им много лесен. Задължително условие е обаче те да са специално за употреба навън, тъй като трябва да са издръжливи на големи температурни амплитуди. Поддръжката е със специален препарат, запечатващ повърхността.

Изключително практично е последното поколение монолитен гранитогрес, който е калиброван, резистентен на вода и мраз и без реакция към сол, мухъл, торове, киселини. Той е с различни  възможности за монтаж: сухо полагане върху  трева, чакъл, пясък; полагане като повдигнат под с възможност за нивелиране и отводняване; полагане по традиционен начин. С дебелина само 2см, той може да бъде с ефект на камък, гнайс, дърво, бетон.

Плочникът от естествен камък е друга алтернатива за настилка – издръжлив и лесен за поддръжка, той се предлага в разнообразни цветове и форми и придава на екстериора приятен рустикален вид. Фугите може да се оформят по различен начин или да се затревят. Настилките от камък могат да са леки и непретенциозни,  тип „стъпки в тревата” или  поставени на армирана бетонова плоча.

Декингът е изключително модерна, стилна и практична настилка, която е хит в Европа. Важно е да се знае, че градинското дюшеме не ляга направо върху земята, защото дъските не трябва да са в контакт с влажната почва и теренът отдолу трябва да диша. Най-подходящи са твърдите и устойчиви тропически дървесни видове – тик, ироко, бял бор, туя. Доброто дърво издържа непроменено повече от 15 години. За да се удължи животът му, на всеки три-четири години се третира със специален импрегнант.