Направи си сам

Таня Тонева-Танна, един от авторите в списание „Жената днес”, е харизматична личност, чийто ентусиазъм е заразителен. Всеки разговор с нея отваря нови вселени, а историите й нямат край. Открита, страстна, перфекционистка, тя не е от хората, които обичат да делегират, особено що се отнася до дома. Това е нейната запазена територия, мястото, което я кара да се чувства истински пълноценна и щастлива. Както самата споделя, е възпитана от родителите си на истинско трудолюбие и усърдие, на ред и чистота, на пестеливост и търпение все добри качества, донесли й в годините много радости и дълбоко удовлетворение. Научена „да мъкне кофи с камъни от крехка възраст, да копае и плеви градини, да бърка и лее бетон, да прави зимнина, все едно иде краят на света“, тя не се тревожи от каквито и да било ремонти и интериорни промени.

 

 

„Имаше време, в което искрено се забавлявах, разказвайки около някоя маса точната пропорция на цимента, количките с чакъл и пясък, нужни за домашното забъркване на бетона, без да пропускам и важността на водата. Навлизах в подробности около армировката и кофража, преди да скоча и покажа изкълчената, прилична на отхапана круша форма, която заемаше тялото ми под тежестта на няколко лопати, метнати небрежно в металната кофа“. (Цитатите са от публикуван разказ в сп. „Жената днес“)

 

През годините Таня Тонева-Танна е ремонтирала няколко къщи, като е изпипвала детайлите докрай. Когато вижда за първи път жилището, което представяме, то определено не изглеждало привлекателно. Тъмно, с лошо разпределение, с тапети по стените, линолеум по пода, без мивка в кухнята, с излющени стари дограми и радиатори, тясно антре и миниатюрна тоалетна. Приятели дори я разубеждавали да го купи, но нещо й подсказвало, че мястото си заслужава. Като че ли самият апартамент я е „избрал“, за да му даде нов живот. Първото нещо, привлякло погледа на Таня, е дюшемето, скрито под линолеум и много хартии, чинно заковани с дълги редици от пирони. Следва тотално оголване на стените, добре скрити под дебели слоеве тапети, промяна на разпределението, уголемяване на коридора, местене на стени, зидане на нови, циклене и лакиране на старото дюшеме, нови инсталации, мазилки и дограми, с които видът на имота тотално се променя. Таня е планирала всеки етап от ремонта, избрала е материалите. Доверила се е на познати майстори специалисти и неотлъчно стояла до тях.

 
 

По отношение на интериора не се притеснила от тъмнината. Атмосферата, която е искала да пресъздаде, е на стар български дом, в който всеки кът, мебел и вещ сякаш разказва историите на поколения наред. Затова и дървото, което е използвала като облицовка, декоративните греди (търсени дълго от порутени къщи около София), рамките на врати и прозорци са допълнително потъмнени, за да запазят и подсилят усещането за мистериозност и обживян дух. По-голяма част от мебелите са направени по поръчка, друга част са антикварни от Холандия и Белгия. Старите им долапи крият чудни съкровища старинни чинии и чаши, гарафи и всякаква посуда, които пренасят в друга епоха. Хладен, притъмнен и вдъхновяващ през лятото, апартаментът става топъл и уютен през зимата. Чергите, макар и индийски, оживяват пространството с шарки и мотиви, близки до българските. Създадена е спокойна, красива атмосфера, в която всеки детайл има своето място и може да разкаже хиляди истории.