Най-старата къща

Сградата от XVII век е в традиционния стил на боженската архитектура
текст Антоанета Баева 
снимки Александър Новоселски 
Боженци е единственото селище в България, запазено напълно от новото безумно и безотговорно строителство. Няма къща, която не е съобразена с контекста, а броят на сградите е фиксиран с плана от 1937 година и не може да се надвишава. «В селото има някаква мания за автентичност и се е получило нещо като състезание и дори ревност, кой ще си направи по-по-боженска къщата», разказва собственикът на  тази сграда –  най-старата, запазена в Боженци. През 1960 г.  е обявена за културен и архитектурен паметник. Подобно на най-известните къщи в архитектурния резерват, има и официален статут на музей. Строена е в края на XVII или началото на XVIII век и носи типичните белези на традиционната боженска архитектура.  Някога това била къщата на Цана Манафска, а през XIX век – на известния боженски род Деневи. Описвана е многократно в етнографски трудове.
Къщата е в перфектно състояние, след реставрации през 1970 и 2005 година. Дворът й от 1050 кв.м е потънал в зеленина и носи атмосферата на стара градина, надграждана години. Постройката е на два етажа, общо 140 кв. м с лятна кухня от  40 кв.м.
Намесите в автентичната архитектура са с отваряне на цялото пространство, което преди било разделено на две с кирпичена стена. Изградена е и нова баня. Най-сериозната  интервенция е вътрешната стълба, която  преди не съществувала.
Вътре всички оригинални ламперии са запазени. Особено ценни са вътрешните „кепенци“, които се плъзгат и така затварят прозорците. Обзавеждането е сменено изцяло, като всичко е събирано от собствениците от Родопите, Банско, Габровско.  Повечето мебели са изпълнени в Севлиево, някои са купувани от вносител на белгийско антикварно обзавеждане.
«Най-ценното е самата къща в нейната цялост, духът, който носи. Тя е като персона, ние  се отнасяме към нея като към живо същество. Това няма как да бъде разбрано, ако не си в тясно общуване с нея,  то се получи естествено, някак императивно. Къщата има характер с тази физиономия на архаична гъба, която настоява да се отнасяш подобаващо към нея. Може да изглежда налудничаво, но ние я уважаваме като човек», казва собственикът.
Целият интериор в брой септември 2014 

 

Специални издания