Le Drouant – висок клас храна и литература

Ресторантът повече от век е с централна роля в културния живот на Париж

 

Калина Константинова

 

Le Drouant, парижкият ресторант, свързан с две от най-престижните френски литературни награди – „Гонкур” и „Ренодо”, е истинска институция не само в кулинарията.  Съвсем наскоро реновиран, той повече от век играе централна роля в литературния и културния парижки живот.

Историята му започва през 1880 г., когато алзасецът Шарл Друан отваря малък бар на живописното площадче Gaillon, в близост до Операта и множество театри. Истински визионер, той започва да предлага стриди, които неговият брат му доставя от Бретан. Успехът е мигновен и деликатесът привлича артисти, писатели, журналисти… Група приятели, между които писателите Октав Мирабо, Едмон дьо Гонкур, политикът Жорж Клемансо и художникът Клод Моне, избират мястото за петъчните си сбирки. Скоро барът се разраства в ресторант с добра изба, което води още повече известни посетители като Алфонс Доде, Огюст Реноар, Камий Писаро…

Le Drouant се превръща в истинско интелектуално средище, в което се раждат много добри идеи. Една от тях е за създаване на литературна награда, хрумнала на братята писатели Едмон и Жул дьо Гонкур още през 1882 г. Идеята започва да се реализира след смъртта на Едмон дьо Гонкур през 1896, когато в завещанието си той изразява желанието да се създаде академия на негово име, която да отличава най-добрия роман, издаден на френски език през годината. Академия „Гонкур“ е основана през 1902 г., а първата награда е връчена на 21 декември 1903 г. на Джон-Антоан Но за книгата му „Враждебна сила”. Академията е съставена от десетима членове, които са избрани между  най-изтъкнатите писатели на времето. Наградата може да бъде присъдена само веднъж в живота на всеки писател. Тя е напълно символична и много рядко победителят осребрява чека от 10 евро, но е изключително престижна и желана поради медийната слава, с която се сдобива лауреатът и очаквания голям тираж на избрания роман.

Академия „Гонкур” се свързва завинаги с Le Drouant , когато го избира за свое седалище и през 1914 г. обявява победителя именно оттам. От тогава до днес членовете на журито се събират всеки първи вторник от месеца в ресторанта и, споделяйки вкусен обяд, разбира се, придружен с добро вино, разискват текущия литературен живот. Обявяват победителя в началото на ноември и по традиция избраникът се присъединява към тях, за да сподели специална вечеря, в която присъстват изключителни деликатеси като трюфели, стриди, гъши дроб, хайвер и дивеч.

Менюто, предложено на академиците, може да бъде поръчано в ресторанта през цялата година.

Журито се събира в един от салоните на ресторанта, носещ името „Гонкур”, и всеки от членовете разполага със собствени позлатени прибори с гравирани инициали, които се предават от член на член, така че всеки получава тези на неговите предшественици. От 2008 г. членовете на академията не се избират доживотно, а само до навършване на 80 години.

През годините „Гонкур” са печелили Пруст, Малро, Симон дьо Бовоар, Ромен Гари, Патрик Модиано, Мишел Улбек… В момента президент на академията е Бернар Пиво, а членове са Дидие Декоан, Франсоаз Шандернагор, Ерик-Емануел Шмидт, Тахар Бен Желун, Пиер Асулин, Филип Клодел, Пол Констан, Патрик Рамбо, Виржини Деспант.

Наградата „Гонкур” още от самото си създаване предизвиква изключителен интерес и почти истеричното й очакване  принуждава алтернативна група писатели да създадат още една награда през 1926 г., с която да обхванат и други писатели и да дадат шанс на поне още един автор да се докосне до литературния Граал. Любопитното е, че  тази алтернативна група се събира в съседен салон в ресторант Le Drouant и обявява наградата „Ренодо” в същия момент, както и наградата „Гонкур”. Отличието носи името на Теофраст Ренодо (1586-1653), лекар и филантроп, който създава един от първите вестници във Франция през 1631 г.- „La Gazette de France”.

Освен храна (отличена в един период с две звезди „Мишлен”), вино и литература, ресторант Le Drouant е известен и с неговия интериор. В края на 20-те години на миналия век Жан Друан, син на Шарл, който вече е поел ресторанта, решава да го реновира. Обръща се към най-известния по онова време декоратор Жак-Емил Рулман, който е пожънал огромен успех по време на Универсалната експозиция на Декоративните изкуства през 1925 г. В ресторанта той създава великолепно стълбище, което свързва двете нива и се превръща в истински символ на мястото. Двете престижни литературни награди се обявяват именно от най-горните му стъпала над тълпата журналисти, чакащи нетърпеливо отдолу. Рулман създава мозайки, специални мебели, дори дръжките на вратите са по негов проект.

Днес институцията е отново реновирана и по-скоро реставрирана от Фабрицио Казираги, който е успял напълно да запази духа на мястото в сътрудничество с едни от най-големите френски фирми за текстил, изработка на мебели и дори брави, които от векове пазят традицията на качествената изработка и на френската елегантност.