Larger Than Life

Елегантен малък апартамент в столичния квартал Кръстова вада

 

Проект: студио AЛГОRITHM

Текст: Елена Сергова

Снимки: Studio Blenda

 

Има интериори, в които живеем, и такива, които ни правят живи. В случая на проекта от студио AЛГОRITHM, този маломерен дом влиза в категорията на вторите, превръщайки обитателите си в сигурни протагонисти на своя живот. Ясно е, че за някои хора домът е по-скоро тих фон, но за други домашният уют е свързан със специалното усещане на жизнерадост и онзи “larger than life” подход към всичко наоколо.

 

Точно тази сентенция са уловили дизайнерите на модерното градско жилище в квартал Кръстова вада – свързващият цветови елемент от пудрено розово, петрол,  резида и терацо е рамкиран от арки и полуарки, заобляйки ръбовете на самия живот. Още при влизането се разкрива цветовото решение и концепцията на жилището – стегнат, елегантен, но с чувство за лекота или точно така, както бихме искали най-дългосрочните си връзки. Усещането за пространство се амплифицира от големите огледала в коридора и заоблените им ръбове поставят финалното решение за настроението в този дом – без роулъркостъри и емоционални ъгли.

 

Основен дизайн елемент в дневната е цветният блок в пудра, състоящ се от средните кухненски шкафове, които визуално преминават в настилката. Върху този ”килим” от розово е центрирана композицията от кръгла маса за хранене, ажурни метални столове в бяло и хром и висящо осветително тяло. И ако кухнята е сърцето на един дом, то сърцето на този би отивало да тупти в гърдите на една модерна Холи Гоулайтли веднага след закуската й в Tiffany. Продължението на сюжета е в мебелна стена, преминаваща в работно място, което макар и малко по размер, би могло да побере големите амбиции на обитателите си.

 

Лекотата на изкуството да не се взимаш твърде насериозно се долавя и в спалнята, функционално оптимизирана с композиционни обеми над и около леглото, които я обединяват с гардеробната ниша. Пудрено розовото и отсичането на таванния борд отново придава по-голям обем на иначе малкото пространство, а цялостната визия напомня на сентенцията, че мечтите са безплатни, но вдигат стойността си, ако са големи.

 

“А някой ден ще дадем име и на котката”, би въздъхнала Холи Гоулайтли, завъртайки ключа на софийското си жилище.