Градът на бъдещето

Той не е фикция. Институтът Masdar в пустинята на Абу Даби е в процес на реализация и е напълно енергийно независим оазис.

сн. 1
 
Текст: Благослава Банчева
снимки: Nigel Young / Foster + Partners
 
Институтът Masdar в Абу Даби, проектиран от Foster+Partners, е сред най-интересните проекти, участвали в конкурса за постижения в областта на архитектурата, който Кралският институт на британските архитекти (RIBA) провежда всяка година. По  регламент призът се присъжда на най-добрата сграда, построена извън ЕС.
 
сн. 2
 
Институтът Masdar (от арабски – извор, източник) е част от внушителния проект за изграждането на Masdar City – енергийно независим екоград в пустинята на Обединените арабски емирства. Инициативата е на правителството на Абу Даби, с  която се цели ускорено развитие и комерсиализация на възобновяемата енергия и т.нар. чисти технологии (рециклиране на отпадъци, вода и т. н.).

сн. 3
 
Ситито се простира на площ от 640 хектара и е разположено на стратегическо място в близост до международното летище на 17 км югоизточно от Абу Даби.
 
сн. 4
 
Комплексът  включва кампуса на Института Masdar и централата на Международната агенция за възобновяема енергия. Изграждането на изследователския център е първата фаза на проекта, която вече е финализирана. Сградите в целия комплекс са ниски, като най-високите са едва 4-етажни. До момента са изградени лаборатории, студентски общежития, фитнес зала, ресторант, кафене, научен център, майлис (обширно  помещение за срещи, характерно за арабския свят) и зелени площи. В следващите фази ще бъдат построени джамия, конферентна зала и спортен комплекс.
 
сн. 5
 
Masdar City ще бъде първото модерно населено място в света, в което няма да има автомобили, задвижвани с традиционните изкопаеми горива. Градът е проектиран така, че да се стимулира придвижването пеша. Сенчестите улици и вътрешните дворове предлагат приятна атмосфера за пешеходците, като ги предпазват от екстремните климатични условия на района. Сградите са ориентирани така, че да хвърлят сянка една върху друга и върху пешеходните алеи (сн. 2). При охлаждането на обществените зони е заложено също на водните съоръжения и зелените растения.

сн. 6

Зелените зони в кампуса са свързани помежду си с колонада, осигуряваща допълнителна сянка. Парковете в близост до повечето сгради „улавят” прохладните нощни ветрове, а вятърните бариери контролират горещите въздушни течения (сн. 1). Студените въздушни струи се насочват към общите пространства посредством  модерна интерпретация на традиционните за региона вятърни кули (сн. 6 и 9).

 
сн. 7
Подвижни паравани от хоризонтални и вертикални дървени ламели осигуряват сянка за общите помещения на института.
 
Ландшафтните решения пък допринасят за по-дългото задържане на прохладния въздух в кампуса. В околностите на града са изградени фотоволтаични ферми и  научноизследователски полета, които осигуряват енергийната независимост на ситито. На покривите са инсталирани соларни вакуумни колектори и фотоволтаични панели, които, освен че генерират електроенергия, хвърлят сянка върху фасадите и  пешеходните алеи (сн. 4). Соларното поле е с капацитет 10 мегавата и осигурява 60% повече електроенергия, отколкото е нужна на института, а с излишъка се захранва националната електрическа мрежа. Благодарение на „зелените” решения в Masdar City потреблението на електроенергия е редуцирано с 51%, а на вода – с 54% в сравнение с подобни комплекси в региона. Водата от дъждове, кондензация и използваната за битови нужди се пречиства и използва отново. 
За осветлението на комплекса са използвани най-новите LED системи, което значително намалява консумацията на електроенергия.
 
сн. 8
 
Студентските общежития представляват ниски блокчета с едно-, дву- и тристайни апартаменти (сн. 3). Когато някой от тях не се обитава, той автоматично преминава в режим sleep, за да се редуцира потреблението на електроенергия. Прозорците са покрити със съвременна интерпретация на традиционните за арабската архитектура машрабия – вид решетъчен еркерен прозорец, изграден от фибробетон (сн. 8). Пясъчният цвят не е самоцелен. Така сградата се вписва в контекста на пустинята и поддръжката й е по-лесна (сн. 5).
 
сн. 9
 

Специални издания