Дискретният чар на Балчик

“Светът има две посоки – нагоре и надолу.” Поне така е според жителите на Балчик, защото техният град е пръснат по няколко стръмни хълма и накъдето и да тръгнеш, трябва да се изкачваш или да слизаш. “Белият град” е забележителен със своето терасовидно разположение над живописния залив, с изваяните от вятъра и времето скали, които го обграждат от всички страни. Старите къщи и стръмните улички носят много романтика. Вълшебен декор от камък и слънце, зеленина и море. В района има около 20 хълма, някои със свои имена и прилежащи легенди. Върху един от най- високите се намира кръстът с огледално покритие, който отразява слънцето и сякаш сияе. Създаден по време на един от фестивалите “Процес – пространство”, на 110 метра височина, той се вижда далеч в морето.

Един от най-високите хълмове се нарича “Селям”, което на турски значи “поздрав” и “висок”, “Джени баир” пък е хълмът на джиновете и на ехото, “Сусам баир” е наречен така заради повърхността му от дребни камъчета, подобни на сусам… Това амфитеатрално разположение осигурява на всяка къща и хотел най-ценното – гледка към морския хоризонт. Няма по-завладяващо чувство от това – да си над морето, да виждаш изгрева и залеза, да посрещаш корабите и да се наслаждаваш на лебедите. Да, лебедите, те са там, в балчишкото пристанище и са едно от украшенията на града.

“Горе” е мястото, където живеят по-голяма част от местните хора, наричат го “квартала”. Не бързайте да се качите на колата, за да слезете “Долу”. Вместо това минете по тесните, стръмни улички на града – ще се изненадате от красивите къщи, строени в началото на миналия век, когато Балчик е бил аристократичен румънски курорт. Всяка сграда си има история, в която истини и легенди здраво са се сраснали. Ако намерите местен водач, който познава града, този неформален тур през стария Балчик може да се превърне в истински роман. Непременно надникнете в някое от мъничките дворчета, скрити зад високите огради на къщите – те са като миниатюрни средиземноморски оазиси, пълни с растения, които няма да видите другаде – бадеми, смокини, хинап, нар, олеандър, лимони. Много къщи са изградени от белия, елегантен и в същото време суров балчишки камък, който придава характерен облик на града. Някои имат интересна история със сюжети, достойни за филмиране.

Такава е, например, съдбата на една от най-високите и импозантни местни сгради – “Дама купа”. Завършена е през 1871 г. в стил барок с елементи на готика и е била единствената четириетажна постройка по онова време между Варна и Констанца. Впечатляващи били летите капаци с бронзови орнаменти, съчетани с балчишкия камък на фасадата. Бетонът тогава бил дефицит, затова цялата къща е опасана с оловни пояси, които личат и днес във фасадата. Собственикът й бил гръцки аристократ, част от елита на Константинопол. По време на игра на карти той спечелил голяма сума пари, след като заложил на дама купа. При пътуване до Балчик авантюристът бил впечатлен от развитата търговия в града, но забелязал, че няма места за забавление и решава да направи европейски луксозен хотел със салон с пиано. Нарекъл сградата “Дама купа” и на всеки етаж била вградена специална ниша с изображението й в цял ръст. Иронията е, че по-късно той губи хотела – отново на карти.

Продължаваме по улиците на града – елегантните къщи, богато украсени в духа на модерния в началото на миналия век стил, следват една след друга – някои занемарени, други реставрирани и обновени. Спираме пред сграда с лимонен цвят, която изглежда като разрязана с нож. Тази къща е била притежание на известен балчишки търговец, който имал занаятчийска работилница за тенекиени посуди и произвеждал канчета и прибори за нацистката войска. Германците му предплащат огромна доставка, но когато започва производството, войната приключва и парите остават за него. След 9 септември, тъй като предприемачът имал повече жилищна площ, отколкото му се полага, комунистическата власт го принуждава да приеме квартиранти. Тогава за една нощ търговецът отрязва едното крило на къщата и остава да живее там сам. Интересно е, че в архитектурата са съчетани разнородни елементи – римски квадри, комбинирани с традиционната българската възрожденска стилистика. Влиянията на османската архитектура се преплитат с европейските стилове, пренесени тук от румънската аристокрация. В началото на XX век в Балчик има над 150 румънски резиденции и вили, от които днес са се запзили не повече от 60. На много места виждаме кипариси, които са рядкост за нашата градска среда, но тук са пренесени като резултат от връзките със Средиземноморието. Почти пред всеки двор срещаме котка – това определено е град, в който котките се чувстват добре.

Неусетно сме стигнали “Долу” – това е туристическата част с малките, красиви плажчета – някои скалисти, други пясъчни, трети върху дървени платформи. Крайбрежната алея “Дамбата” е най-дългата на нашето Черноморие. Тръгваме от яхтеното пристанище, минаваме покрай семейните хотели, сергиите и ресторантите, накацали над водата, и продължаваме към някогашния “квартал на вилите”.

Тук се набива на очи импозантна каменна сграда, отличаваща се с архитектурата си – вила “Щорк”. Тя е построена от Фредерик Щорк – потомствен скулптор, натурализиран румънец от немски произход, и съпругата му Чечилия Куцеску Щорк – известна художничка от първата половина на XX век, учила в Мюнхен и Париж, първата в Европа жена-преподавател в държавна академия по изкуствата. Артистичното семейство прекарвало летните месеци в града, а вила “Щорк” била една от първите колонистки вили в Балчик. Построена е преди “Двореца” и вероятно е най-старата запазена румънска постройка от периода на окупацията. Навремето вилата е била средище на културни прояви, а чест гост в дома била самата кралица. Сградата и днес впечатлява с величествената си архитектура, възстановена от частен руски инвеститор. Крайбрежната алея минава покрай новоизграден пясъчен плаж, продължава към Двореца и после към Албена. Не ни се иска обаче да се отдалечаваме от сърцето на градчето, в което вече е започнал поредният концерт от фестивала на класическата музика.