BUS:STOP Krumbach

Австрийската провинция Форарлберг дължи световната си известност не само на географското си разположение (граничи с 3 държави – Германия, Швейцария и Лихтенщайн), но и на уникалната си архитектура. Всяка година хиляди туристи посещават т.нар. „малка провинция” заради архитектурния й облик. Именно тук миналата година се заражда идеята за проекта BUS:STOP Krumbach. Градските власти и местни културни институти канят 7 световноизвестни архитекта да проектират по една автобусна спирка в градчето Крумбах. Поканени са Александър Бродски (Русия), Rintala Eggertsson Architects (Норвегия), Architecten de Vylder Vinck Taillieu (Белгия), Ensamble Studio (Испания), Смилян Радич (Чили), Amateur Architecture Studio / Уанг Шу и Лу Уеню (Китай) и Соу Фуджимото (Япония).

 

„Малките форми в архитектурата са истинско предизвикателство. Само най-добрите успяват да постигнат нещо голямо в малък мащаб”, казва Дитмар Щайнер от Архитектурцентрум Виена, организатор на проекта.

През април 2013 г. поканените архитекти пристигат и прекарват 3 дни на мястото, където формират представи за пейзажа, хората, техните къщи и традиции. Срещат се с местни майстори и архитекти и обменят идеи. Скоро след посещението си архитектите представят своите проекти, а реализацията им е възложена на местни дърводелци и строители. Официалното откриване на спирките беше направено през май тази година.

С това обаче интересните факти не свършват. Може би ще се запитате доколко тази инвестиция е оправдана и колко е струвало привличането на световноизвестните архитекти, сред които и носителят на наградата Prizker за 2012 г. Уанг Шу. Хонорарът на участниците се състои в едноседмична почивка в Брегенцервалд – планинска област в Западна Австрия, известна със зимните си курорти. Nice, а?!

 

Дизайнът на Радич е вдъхновен от работата на местните майстори. Спирката му е интерпретация на традиционната за местността стая за гости. Той пренася интимната атмосфера на това помещение на открито. Груби дървени столове са използвани вместо стандартните пейки. Стъклената конструкция на спирката е покрита с покрив от черен бетон, върху който къщичка за птици придава закачлива нотка на цялостното оформление.

 

 

Спирката на архитектите от Белгия е разположена на кръстопът, където се срещат 3 пътя, а дизайнът й е своеобразна метафора на тази среща. Конструкцията е изградена от 3 стоманени листа.

 

 

При първото си посещение в Брегенцервалд архитектите са очаровани от красотата на грубите, необработени дъбови дъски и начина, по който се редят, за да съхне дървения материал. Те приемат предизвикателството да използват този модел в дизайна на своята спирка. Грубите дъски са подредени на слоеве така, че да образуват пространство, едновременно открито и защитено. Архитектите смятат, че е важно дъските да останат необработени, а миризмата им и процесът на стареене ще направят мястото неповторимо.

 

 

В работата си Соу Фуджимото следва философията за единство между архитектурата и природата. Тук архитектурата не трябва да се адаптира към природата или да я имитира, а чрез свои собствени геометрични закони да гарантира пространството, което природата заслужава. Базирана на това разбиране, архитектурата вече няма защитна функция, а е в отворен диалог с природата. Проектът на Фуджимото за BUS:STOP Krumbach представлява „гора” от тънки стоманени пръти. В тази отворена структура е разположено стълбище, което води нагоре. Спирката не предлага защита от лошите атмосферни влияния, но вместо това открива нови измерения във възприемането на място, пространство и природата.

 

 

Спирката на Бродски представлява архаична кула на две нива. Първото ниво е отворено от всички страни, като 3 от тях са остъклени. Вътре са разположени маса и пейка, където пътниците могат да изчакат автобуса. Второто ниво е закрито, с малки неостъклени прозорци, през които птиците могат да влизат и излизат.

 

 

Спирката на норвежците е изградена до тенис корт. Разположението й амбицира архитектите да заложат допълнителни социални функции в проекта си. Така спирката им се превръща в двуетажна конструкция. На първото ниво е разположена автобусната спирка, а на второто – ложа, от която могат да се наблюдават тенис мачовете.

 

 

Носителят на наградата Pritzker Уанг Шу и Лу Уеню разполагат спирката си така, че да предлага видимост в двете посоки. Те проектират камера обскура, конусовиден обем, който се отваря към улицата, и с прозорец в задната стена, който рамкира гледката към планините. По този начин те създават пространство, което акцентира и фокусира вниманието върху пейзажа.