5 класически грешки в аматьорското обзавеждане

“Оп-оп. Леко-леко. Още малко… Така, чакай сега!” Трима мъже са надвиснали от третия етаж на нова кооперация и разпалено напътстват краниста. А той, с поклащаща се мека мебел за хиляди левове на куката, се опитва да уцели прозореца им. Предишния ден разделителната греда на същия този прозорец е била специално премахната, за да може масивните тройка, двойка и фотьойл, за които вратата се е оказала прекалено тясна, да заемат полагаемите им се места в хола. И когато гарнитурата най-сетне си е у дома, се оказва, че стаята е прекалено малка за нея и правилно подреждане не съществува дори и на теория. В такъв момент да си признаеш, че си интериорен дизайнер, е все едно да се легитимираш като лекар на бойно поле със стотици ранени… Затова от позицията си на случайно присъстващ, без да генерирам свръхочаквания у околните, се опитвам да помогна на двойката новодомци, които току-що са направили 5 от класическите грешки в аматьорското обзавеждане. Първата е липсата на разпределение или

 

 

Обикновено чак на този етап – мебелите накуп в хола, а понякога и по-късно, когато жилището се обживее – се усеща липсата на добро разпределение. Под разпределение се има предвид определяне функцията на различните помещения, дозиране и позициониране на мебелировката съобразно броя, възрастта и специфичните нужди на хората, които ще живеят там. Стиловите, цветовите и финансовите решения не са предмет на разпределението. Ето защо то е еднакво задължително, независимо дали ще обзавеждате спартанско жилище, или дворец. Празното пространство обикновено изглежда огромно. Но не е. Твърде вероятно е мебелите, които сте подредили в главата си, да не пасват на стаята, за която са предназначени. По-трудното тук е да прецените от какви точно мебели има нужда конкретното помещение и какъв е капацитетът му да ги поеме. Изготвянето на сложни AutoCAD-ски чертежи не е задължително. Достатъчно е да имате молив, линийка и умението за работа в мащаб. И не забравяйте да оставите достатъчно “въздух” между отделните елементи! Независимо дали ще го свършите наведнъж, в рамките на месец, или ще правите ремонта си на парче и ще го влачите с години, разпределението е първото условие за организирана работа и смислен резултат.

 

До тази драма може би нямаше да се стигне, ако собствениците не бяха отрязали повече от 1/3 от квадратурата на хола си, за да обособят стая за гости. Ако евентуално някой някога реши да преспи у тях, да има къде. Т.е. заради тези 2 дни в годината нашите хора ще търпят неудобства ежедневно. Грешката можеше да бъде смекчена и ако стената не е тухлена, а да речем плъзгаща се врата или параван, а леглата – сгъваеми, стенни, таванни, надуваеми. Друга сериозна грешка е това, че преградната стена върви по протежение на дългата стена на хола, като така оформя два… коридора. Подобен “феномен” е запазването на детската стая като детска след излизане на вече порасналите деца от дома и то дори в маломерни жилища. Обикновено холът продължава да съвместява функциите на всекидневна, основна спалня, дрешник, трапезария и т.н., докато втората стая в жилището е… стая за гости. Оптималното усвояване на жилищната площ – малка или голяма – е основна задача на разпределението!

 

 

Минути след като се оплаква от прекалено тесните врати в България – 80 см по стандарт – заради които се налага викането на кран, домакинята е готова да жертва част от светлия отвор на холната си врата. При едно от завъртанията тройката леко застъпва рамката. “Така, така. Няма да ми пречи…” са думите, които изискват незабавно противодействие. Истина е, че това не би затруднило съществено преминаването през вратата, но защо понякога забравяме, че в тези жилища живеем не само с телата си, а и с всичките си сетива. Когато има грешка в интериора, обикновеният човек често няма да може да я посочи, но ще чувства “с червата си”, че нещо не е наред. Не бих се спряла на това, ако не беше спокойствието, с което толкова много хора поставят гардероб, табуретка, куфар или друг неотложен атрибут на битието си зад вратата (понякога и крилото на прозореца), ограничавайки отварянето й до санитарните 45 градуса. За човек със средно наднормено тегло преминаването през такава врата, разбира се, не е сериозно препятствие, но то е като да дишаш с единия си дроб или да чуваш с едното си ухо – не се умира, но… не си е работа.

 

 

Психологически феномен е, че при поставени ограничения човешкото мислене става много по-креативно. Пълната свобода сякаш парира съзнанието със своето безначалие. Обосновката “това е така, защото иначе ще е по-зле” е може би най-достоверната и лесно постижимата. Новодомците, за които ви разказвам тук, вече имат своето ограничение. Следват компромисите. Споменатият в точка 3 е първият. По време на ротативката с гарнитурата се раждат и приемат на първо четене още няколко. За място на телевизора по неясни причини е избрана стената срещу прозореца. И за това красноречиво говори сноп кабели, зазидан в нея. Грешно, защото дневната светлина убива контраста на картината. “Когато гледам, ще си пускам щорите”, намира изход от ситуацията домакинята. Така тройката застава под прозореца в съгласие с правилото най-голям брой седящи места да са обърнати с лице към телевизора. Да, но заради нестандартната си височина – сега многострадалното канапе не позволява отваряне на прозореца. “Ами, ще си отварям другия”, омеква пред обстоятелствата “дизайнерът”, но рокадите продължават. “Е, поне цветът на гарнитурата е същият като този на стените, нали?” В такъв момент трябва да имаш сърце от камък, за да обясниш, че говорейки за цветове, е добре да се съчетава, а не да се уеднаквява особено когато боята е “бисквитено тесто”. Но проблемът с производните на синьото, жълтото и червеното е много по-сложен от онзи, за който ви казах, че може да се реши с линийка и молив.

 

Представата, че интериорният дизайнер е хомосексуален интелектуалец с фон дьо тен и сатенено фишу, който иска да ви наложи извратения си вкус и да направи така, че жилището ви да заприлича на глазура на торта, е несериозна и наложена от трансатлантическите ситкоми. Факт е обаче, че професията му официално се приема за луксозна, т.е. и без неговите услуги всеки може да напълни апартамента си с мебели и аксесоари, без сериозно да застраши живота и здравето на обитателите му. Но е мит това, че “всичко е въпрос на вкус”. Има редица правила и закономерности, с които професионалистът се съобразява, а аматьорът не подозира, че съществуват. Мит е и това, че ще ви струва твърде скъпо. Ако поискате от професионален интериорен дизайнер да ви изготви само разпределението, най-съществената част от обзавеждането на дома, бихте платили толкова, колкото моите новодомци платиха на краниста за час работа. Разпределението не ви ангажира със стил, бюджет, цветови решения. В него е обозначено само правилното място, да речем, на стола, а дали този стол ще е минималистичен или рококо и дали ще похарчите за него 30, 300 или 3500 лв., решавате вие.