Флирт с контрасти

Максимализъм + минимализъм в столично компактно жилище

 

Проект: Румен Евстатиев

Текст: Елена Сергова

Снимки: Studio Blenda

 

Собственикът на това компактно централно софийско жилище (80 кв.м.) предпочита да се създаде повече въздух за любовта му към дизайна и изкуството, отколкото да бъде разточителен с кухненското пространство. Да, за някои сърцето на дома е кухнята, но за други, то е в онези елементи от интериора и декора, разказващи историята на притежателя си.

 

Предизвикателството в преустройството на това флиртуващо с контрастите жилище, е в обединението на сегментираните от трегери и колони малки пространства. Най-просторното – дневната, се трансформира в кабинет с плъзгащи се врати, който освен това носи функцията на гостна с падащо, скрито зад бюрото легло. Загадката за това, как да имаш всичко, тук сякаш е открила своя ключ. Отговорът е, че не е необходимо да правиш компромис с нищо, стига да имаш визията как да обединиш желанията си в хомогенна картина.

 

Влизайки в дневната, обединена с трапезарна част, усещането е като да си попаднал в пространство, декорирано от съвременния Мондриан. Контрастните цветове и текстури потапят в преобладаващо синя гама, а флуидните форми на дивана, абсолютна дизайн икона от Tacchini, приютяват забързания ум. Въпреки максимализма в цветовете и формите, интериорът все пак се движи по законите на минималистичното и само с един жест цветната кухня се скрива от бялата ламперия, зад която се прибират гардероби и шкафове. Плъзгайки се по ръба на прекаленото, но изразено по фин и категоричен начин, погледът стига до трапезната маса със скулптурен силует на Desalto. Играта с обемите и формите се носи и във въздуха през неоновата лампа над трапезарята.

 

Обособеното кабинетно пространство отново предизвиква с контрастния тон, този път в червено, обобщавайки усещането, че интериорът е проектиран за човек, който обича да предизвиква самия живот. Така системата на HAY от шкафове и рафтове с по-нисък профил е предвидена да може да “расте” заедно с притежателя си. На фона на минорната картина, част от личната колекция на собственика, столът S-Chair от Tom Dixon е като щрих, възклицание на най-фините нива на душата. От отсрещния край на пространството тялото и стоманеният дифузер на лампата Shogun сякаш са там, за да провокират с присъствието си.

 

Експресивните детайли присъстват и в банята – ефектът на иризация в стъклото, отделящо  мократа част, променя цветовете си в зависимост от коя страна го погледнете. Ако наистина най-добрите идеи се раждат под душа, то не е ли чудесно точно такава да е тяхната рамка.

 

Цялостното усещане е за пространство, което познава le joie de vivre и определено не се взима твърде насериозно.