Росен Марковски

Росен Марковски е български художник-живописец. Работи с маслени бои върху платно, акрил и акварел. Роден е  в Троян, където завършва Художественото училище по приложни изкуства. След това завършва Националната художествена академия в София, но основният творчески двигател за него стават средата и контактът с други художници. Следват години на експерименти, в които присъстват и други форми на изкуството – Росен Марковски е китарист в няколко рок формации от средата на 90-те до днес, автор е на експериментални филми без бюджет, пише стихотворения и разкази. Свободният му дух го държи настрана от различните схоластични форми и формални структури. Това не го спира да участва активно в художествения живот и става съосновател на група, наречена от Мартин Карбовски „Балкански хуманисти”.

В творческата си биография има над 60 самостоятелни изложби в България, Германия, Франция, Норвегия, Чехия, Унгария и Италия, където е основател на пространството Art Studio AndRo 26.

Ателието му Конюшнята “Stables studio 1928“ в София е място за прояви на артисти, за изложби и концерти.

 

Моят дом е…Нямам дом. Имам къщи, но нямам дом. Моят дом е мястото, където съм заобиколен със свои хора. Аз съм “уличник”. Моят дом е в гърдите ми. На брега на Сена, на сцената на амфитеатъра в Долен, в ателието ми в Перуджа, на изгревите в Крапец, в нощите на сините скали. Имам много голям дом.

 

Вкъщи винаги имам…Кафе, тютюн и лавандула. Срещи и раздели. Съзерцание и фин усет за малките детайли.

 

Моето лично пространство е… Историята, в която живея – тя понякога ражда, понякога убива. Понякога някой сяда до теб и тайно те обича, понякога някой си тръгва завинаги. Понякога някой се връща, докато таиш надежда в дланите си. Вятърът излиза от вълните. Аз се завивам с него. Обичам Божиите дела и не се меся в тях.

 

Често каня на гости…Обичам да готвя и да храня хора. Моите любими хора идват.

 

Доброто изкуство е…Доброто изкуство са изживени контакти по истински случай. Това са реални хора, които рисуват живота ми. Не художникът, а животът му рисува картините.

 

Проектът, по който работя най-дълго…През 2018-та г. започнах проекта си “Класически портрети”, който продължавам и до днес. Това са картини, за които съм използвал ръчно направени бои и платна.

 

Най-големият ми успех е…Това, което ще направя днес, е най-добрата ми работа. “Ученик на Пикасо гостува в Дупница”.

 

История, която искате да разкажете…Господ е създал света за 6 дни. На 7-мия седнал да си почива. Но роднини му звъннали по GSM-а и го поканили на сватба. Той отишъл. Те го настанили в средата на масата. Той изпил чашка-две вино и попитал: “Имате ли тук акварели и картон?”. Естествено – отговорили му те – за теб – всичко. И той започнал да рисува папагали. Подарявал на всички – на младоженците, на кумовете, на оркестъра. Всички прегръщали в скута си подарените рисунки, щастливи. Накрая той плеснал с ръце и папагалите отлетели.

 

Новото при мен е, че…Новото е, че животът продължава. И от дете искам да взема всичко от него. Събуждам се с мисълта, че предстои нов ден

 

Все още не съм успял да…”Да пия два часа в голяма чаша с лед”; “да целувам дъските на бара и да просълзя момиче”, “да пия вятър от вълните”. (б.р. цитати от песни и стихотворения на Росен Марковски)

 

Малко хора знаят за мен, че…Че знаят много малко. Снимката, с вятъра в очите, питам откъде дойде?!

 

Най-важното, което научих от опита си, е…Уча се, докато съм жив. Смисълът е, в това, което се случва сега и тук. Това, което научих в училище, не ползвам в живота си. Това, което ползвам в живота си, не научих в училище. Не знам какво ще се случи днес, в новия ден, знам само, че не съм го преживявал и ще е интересно. Рисувам това, което живея.

 

Искам да кажа на всички, че…Приятно е да сме живи.