Природонаучният музей в Монреал отваря отново врати след мащабна реконструкция

Новият проект на студио Kanva за реновиране на музея Biodôme създава хармонична връзка между посетителите и представените екоситеми

 

Калина Константинова

 

Канадското архитектурно студио Kanva, известно с запомнящи се и нестандартни проекти, представя трансформацията на Biodôme-Montréal, природонаучния музей на Монреал, който потапя посетителите в серия от живи екосистеми.

Приютен в рамките на стария колодрум, построен за Олимпийските игри в Монреал през 1976 г, музеят Biodôme отваря врати през 1992 г. Той всъщност е част от музейна група, обхващаща едни от най-посещаваните музеи в града. През 2014 г. архитектурното студио Kanva, основано от Рами Бебауи и Тюдор Радулеску, печели международен конкурс за реновация на музея, организиран от Espace pour la vie, организацията, която управлява и останалите музеи от групата- Планетариума, Ботаническата градина и Музея на насекомите.

„Основната ни задача беше да успеем да създадем по-силна връзка между посетителите и различните екосистеми, представени в музея, както и да трансформираме и модернизираме публичните пространства на сградата“, споделя Рами Бебауи. „С този проект ние преосмислихме изцяло ролята, която Biodome играе за повишаване на информираността на хората за богатството, разнообразието и интелигентността на природата и естествената среда, особено в настоящия контекст на изменение на климата“.

Проектът се оказва особено предизвикателен, най-вече поради спецификата на съществуващата конструкция, в която са вплетени по изключително сложен начин съоръженията, подпомагащи живота на всички представени растения и животни (над 2500 животни от 200 вида и 800 растителни вида). Екипът бързо осъзнава, че всяка интервенция трябва да бъде много деликатна и че цялостният подход изисква внимателна координация и консултация между всички специалисти.

Като начало е оформено ново ядро ​​в центъра на сградата. Премахнат е окаченият таван в тази зона и е разкрита монументалността на конструкцията. Покривът, който е почти напълно остъклен, залива интериора с естествена светлина.

За да структурира това голямо открито пространство, архитектурното студио проектира стена с органични форми, която на практика го обгръща изцяло. Стената е текстилна и е опъната върху специално проектирана алуминиева конструкция, самата тя поддържана от първичната стоманена конструкция, която се адаптира към съществуващите форми на сградата.

Тази зона е решена изцяло в бяло, за да подготви посетителите за срещата с представените екосистеми, стимулиращи всички сетива.

Преосмисля се и придвижването в самия музей. Вместо стандартен линеен маршрут, днес посетителите се радват на много по-динамично преживяване, като сами могат да изберат от коя от петте екосистеми,  пресъздадени в музея, да започнат обиколката си- дали от Тропическата дъждовна гора, Кленовата гора от квебекския регион Лорентид, залива Saint-Laurent, бреговете на Labrador или Субантарктическите острови.

Всички сетива на посетителите са ангажирани още преди да пристъпят в отделните зони. На входа на субполярните региони, например, леден тунел позволява на посетителите да се аклиматизират. Звуците, издавани от алцидите и пингвините, достигат до тях, преди да могат да наблюдават тези животни. Пресъздадени са дори миризми, аромати, за да може всеки да се потопи по оптимален начин в представените региони.

Създадено е второ интерактивно ниво, което позволява на посетителите да се доближат до короните на по-високите растения, откриват се панорамни гледки към екосистемите, а допълнителни витрини и екрани дават представа за сложните механизми, необходими за запазване на деликатните взаимовръзки в природата.

Студио Kanva прекарва месеци в компанията на биолози и ветеринарни лекари, за да проектира всяка една от обитаемите зони на животните. Басейнът, в който плуват пингвините, например, е създаден след задълбочено проучване на навиците на вида. Архитектите стигат още по-далеч с проектирането на хижата, която служи за платформа за наблюдение на бобрите. Изучавайки уменията им да „обработват“ дърво, възниква идеята да ги оставят сами да издълбаят дървото, което след това е изсушено и използвано за облицоване на вътрешността на хижата. Така, вместо просто да наблюдават отдалеч животните, посетителите имат възможност съвсем конкретно да се запознаят с техните умения.

„Преди изобщо да помислите да се намесите в среда, обитавана от множество диви животни, е необходимо да я проучите прецизно, както и да се смирите пред величието на природата, споделя Рами Бебауи. „Когато проектираме за други хора, ние съвсем естествено можем да предположим от какво се нуждаят, но искаме ли да пресъздадем обитаемата зона на видра или ленивец е просто наложително да се превъзпитаме.“

Архитектите от Kanva се гордеят, че с проекта си допринасят за подновяване на връзките между хората и природата. Шестте години, през които продължава строителството, обогатяват студиото с безценни знания и усъвършенстват разбирането им за процесите, които позволяват на архитектурата да се бори активно с промените в климата.