Кошерът

Артистичното средище в Париж, преплело съдбите на артисти като Леже, Сутин, Шагал е дом на творци вече повече от век

 

Калина Константинова

 

„Кошерът“ в Париж е вълнуващо място, богато на истории, преплело съдбите на множество творци, което продължава да „жужи“ и до днес. Въпреки значимостта му то е доста непознато за широката публика и като че ли предпочита да запази анонимността си, сгушено в малка уличка в петнайсети район в Париж.

„Кошерът“ се появява, благодарение на щедростта на скулптора Алфред Буше (1850-1934), който става собственик, през 1900 г , на терен на площ от 5 000 кв.м. в петнайсети квартал в Париж. Идеята му е да създаде на мястото артистично средище за творци, които не разполагат със средства, позволявайки им да работят в спокойна и дори медитативна среда и за нея е вдъхновен от френския философ Шарл Фурие и неговите утопични възгледи за възможна универсална хармония.

След края на Световното изложение от 1900 г, Буше купува на търг павилиона на производителите на вино от Жиронд, проектиран от Густав Айфел и го поставя в центъра на терена. Надгражда го с два етажа и тази конструкция се превръща в Ротондата, около която се развива средището. Придобити са и други елементи от Световното изложение, като входната решетка- част от Павилиона на Жената, както и колоните, изобразяващи жрици- част от Павилиона на Индонезия. Постепенно започват да се изграждат малки ателиета, които достигат до 140. „Кошерът“ е официално открит през 1903 г. Името му е вдъхновено от трескавият артистичен живот, с който веднага се запълва.

 

 

В средището започват да прииждат художници и скулптори от цяла Европа. Ателиетата са малки, без комфорт, но достатъчно светли, така че предлагат оптимално добри условия за работа. Наемите са много ниски, а най-бедните артисти дори не трябва да плащат. „Кошерът“ е разполагал с голяма зала, в която творците са излагали произведенията си, както и с пространство, наричано Академията, в което са могли да рисуват заедно. Имало е и театър с 300 места, в който, например, Луи Жуве прави своя дебют.

Едни от първите наематели са Леже, Сутин, Задкин, Аршипенко, Епстейн, Шапиро…Самият Алфред Буше също има ателие в „Кошера“, като така участва активно в живота му и е близък с всички артисти. Макс Жакоб, Блез Сендрар (автор на поемата „Кошера“), Шагал, Аполинер също са живели за кратко там или просто са били гости.

Много от артистите са намирали политическо и икономическо убежище в това специално място.

След края на Първата световна война, Буше, въпреки своята преданост на каузата, вече не е на мода и обеднява. „Кошерът“ не се поддържа и запада. Буше умира през 1934 г, напълно забравен. Артисти, скулптори и актьори продължават да живеят в „Кошера“. Много от тях са изпратени в лагерите на смъртта и умират по време на Втората световна война, въпреки че съпротивата е била активна.

 

 

След края на войната благодарение на художниците Пор Реберол и Франсис Бирас артистичното градче се възражда и постепенно се превръща в много важно средище, сравнявано с Bateau-Lavoir в Монмартр.

През 60-те години на миналия век наследниците на Алфред Буше, решават да продадат терена на строителен предприемач, който предвижда да разруши напълно средището и да построи на негово място сгради и паркинги. Формира се комитет за защита, чийто президент е Шагал. Към каузата са привлечени стотици артисти и интелектуалци. Организира се търг за продажба на произведения на изкуството на актуални, както и на бивши наематели, но събраната сума не е достатъчна да откупи терена. Намесва се семейство Сейду, които добавят липсващата сума и така „Кошерът“ е спасен от изчезване. Министерството на културата веднага започва да го реставрира и реновира.

През 70-те години много млади творци населват мястото, като особено се развива и театралната дейност.

 

 

„Кошерът“ днес се ръководи от Фондацията La Ruche-Seydoux и продължава да предлага работни пространства на около 60 артиста, които със сигурност се чувстват привилегировани  да творят на такова богато на истории и съдби място.

 

 

Един от  артистите, които имат привилегията да творят в La Ruche, е Богдан Павлович (роден в Белград през 1969 г.).

Богдан е завършил Ecole Nationale Superieure des Beaux Arts (ENSBA) в Париж през 1997 г.

Той е мултидисциплинарен художник, който освен с рисуване и колаж се занимава и с фотография, видео анимация и инсталации. Експерименталният аспект в творчеството му е особено подчертан. Чрез своите творения, по експресивен и прост начин, Богдан Павлович осъществява връзката между универсалното и личното, документалното и въображаемото.

Неговите творби са част от  колекциите на Lefranc & Bourgeois, Montres Rado France, Zepter Museum, Opel France, Aéroports de Paris, Музей за съвременно изкуство в Белград, Музей на град Белград.

През 2018 г. създава монументалната творба „Между“ в сътрудничество със Studio Van Rijn за хотел Hyatt Regency Etoile в Париж . През 2003 г. заедно с брат си Мишко Павлович работи по изложбен проект, посветен на 100-годишнината на световната авиация в музея на югославската авиация. Създава  плаката за филма на Емир Кустурица „Super 8 Stories“ през 2001 г. А през 1994 г. рисува модела на OPEL „Tigra“ за Salon d’Automobiles в Париж.

 

 

 

https://bogdanpavlovic.com

https://laruche-artistes.fr/portfolio/bogdan-pavlovic/