Кафене “България”

Заведението е място за срещи на българския културен елит в края на XIX и началото на XX век

Виктор Топалов

Снимки: архив на Любомир Юруков, Борис Атанасов

 

През 1885 г. отваря врати първият гранд-хотел в столицата – “България”. Сградата, построена по проект на чешкия архитект Вацлав Колар, е разположена само на метри от Княжеския дворец. Особен интерес за културната история на града представлява кафенето на хотела, в което, в продължение на десетилетия, се събират видни представители на българския следосвобожденски елит.

 

Чехът Йохан Панах е управител на кафенето до 1894 г. През есента на същата година българинът Стефан А. Петров публикува обявление в пресата, с което съобщава, че открива ново заведение под название “Сладкарница и кафене “България”. Години наред тук в примирие “съжителстват” литературните опоненти Иван Вазов и четворката от кръга “Мисъл”, а компания им правят художникът Александър Божинов, актьорът  Сава Огнянов, ученият д-р Цветан Радославов, журналистът Симеон Радев и др. Прнаозорците на кафенето са разположени към улиците “Дякон Игнатий” и “Аксаков”. Така посетителите събират вдъхновение за своите образи, а минувачите виждат на живо любимите си творци.

 

Цялото кафене е обзаведено с кръгли маси от мраморни плочи и плетени виенски столове, а подът е постлан с дебели червени пътеки. Централният салон се използва за разговори и срещи, а в отделни помещения с меки канапета се играят билярд и различни забранени хазартни игри. По стените на кафенето в специални рамки висят всички популярни български вестници, както и множество чужди издания. В голямата вътрешна зала с изглед към двора се помещава ресторант, посещаван редовно от Пенчо Славейков и неговите приятели.

 

В периода между двете световни войни “България” губи своята популярност за сметка на сладкарница „Цар Освободител“. Кафенето запазва своя висок стандарт до бомбардировките над столицата, които разрушават купола и втория етаж на сградата. По-късно в оцелялото помещение се провеждат хорови репетиции, а днес съдбата на емблематичната постройка е неясна.