История в цветове

Нидерландецът Якоб ван Бейлен организира изложба на традиционни килими във Велико Търново и работи за създаване на национален музей на българското килимарство

 

Симона Минева

 

В началото на лятото на 2024 г. в стария квартал Варуша на Велико Търново, в хан „Хаджи Николи“, беше открита изложбата „История в цветове. 350 години българско килимарство“, в която са подредени 80 автентични български килима от XVIII-XX век от няколко региона — Чипровци, Котел, Лудогорие и Пирот (българска територия до 1878 г.). Всички са част от колекция с близо 950 автентични изделия, сред които и редки килими, непоказвани досега, собственост на нидерландеца Якоб ван Бейлен, който от десетилетие живее в старата столица.
Якоб за първи път посещава България на младини и се влюбва трайно в страната ни, а през 2010 г. се установява за постоянно тук. През годините осъществява множество туристически инициативи, с които привлича хиляди чуждестранни посетители, ентусиазирани от българската народна култура и традиции. Той организира за тях ваканции, през които да опознаят местните песни, танци, етнически обичаи и природа. Якоб ван Бейлен е най-големият колекционер на автентични български килими, съавтор на книгата „Чипровският килим — постланият път към Бога“, издадена през 2020 г. съвместно с Анита Комитска (това е първата книга за българската килимарска традиция от 1975 г. насам). С времето той успява да върне повече от 50 антични български килима от чужбина. За дейността си през 2021 г. е номиниран за „Пазител на традициите“.

 

Кога и как за пръв път се запознахте с българските килими?

Като туристически посетител в България в началото на 1967 г. видях разкошните стари български килими в хотелите и в обществените места. Чак през 2005 г. купих първия си български котленски килим, а през 2008 г. осъзнах, че искам да бъда колекционер на тези красиви образци.

 

Какво Ви впечатлява най-много в дизайна и изработката на тези килими?

И двете големи школи (Чипровската и Котленската) са силно повлияни съответно от османската и анадолската традиция, но българите много естетически успяват да взаимстват най-доброто и да създадат собствен стил. Всички професионални международни колекционери или търговци на килими директно ги разпознават по характерния дизайнерски език, качеството на тъкането и естествените багрила. Акцент в колекцията ми са Бакамски/Гарибалда килими от Чипровци, които са най-старите документирани български килими, а също така да не забравяме силните, богати с тяхната сдържана строгост котленски килими! Притежавам 6 различни екземпляра от котленските „Къдрави звезди“, за чийто дизайн пише Виктория Бешлийска в новия си роман „Нишка“. Традицията на килимарството е важна част от българското културно наследство. Ще цитирам известния пътешественик, историк и художник Феликс Каниц, пътувал из България в периода 1858 г. – 1865 г.: „Българските народни занаяти са много добре развити, но най-доброто от тях е правенето на килими“.

 

Какво Ви вдъхнови да организирате изложба на традиционни български килими?

Тези красиви артефакти на българския народен занаят са неповторимо привлекателна атракция за чуждестранните посетители и повод да се чувстваме горди като българи. Те просто трябва да бъдат видeни — такава радост за очите са! От стотиците посетители на изложбата “История в цветове. 350 години българско килимарство” половината бяха чужденци. Например, през октомври ми гостуваха от London & Oxford Rug Societies. Те са специалисти: колекционери, музейни хора, активни тъкачи и изследователи на тъкачеството. Имахме дълги дискусии за историята на килимите, дизайна, орнаментите, естествените багрила, колко от традициите са все още живи и т.н. В много страни има тези общества за килими — Англия, САЩ, Германия, Испания, Италия, Австралия, така че би било добра инициатива да стартираме такава обединяваща клубна дейност в България.

 

Колко трудно беше да съберете тези автентични експонати за изложбата?

Никак не е лесно, а сега с над 950 бройки обемът на колекцията надхвърля възможностите ми като частно лице. Следователно в близко бъдеще ще ми е необходима подкрепа, за да се запази тази всеобхватна колекция за бъдещите поколения. От началото на 2024 г. работя по инициатива за създаване на Национален музей на българското килимарство. Вярвам, че това ще бъде успешен регламентиран модел за поддържане на традицията жива.

 

Какъв е интересът на международната аудитория към българските традиционни килими?

Започва сега, в последните 5 години. Активен съм в интернет форумите за килими. За първи път мой доклад за източнобалканското тъкане беше приет за ICOC (Международна конференция за ориенталски килими), която се провежда веднъж на 4 години. Изложбата ми в Париж тази пролет беше много посещавана и има международен интерес към книгата ми — първата в историята на българските килими, написана на френски и английски. Оксфордското и лондонското дружество Rug посетиха изложбата ми и ще подготвят публикация за нея. Още в първите обяви за маршрута им дефинираха изложбата като най-важното от обиколката им и написаха хвалебствени отзиви в приемната ми книга.

 

Имате ли намерение да продължите да популяризирате българското културно наследство чрез други подобни проекти?

Пристрастен съм към културното наследство, а България има толкова много! Впечатли ме „Базиликата” в Пловдив и ще я рекламирам където и когато мога. И тук има много повече за изследване и представяне на световната публика по добър начин. Но що се отнася до моите ангажименти, целите ми за следващите няколко години са: да напиша стандартната си книга за 350 години българска традиция на килимарството, тъй като от 1975 г. не е издавано задълбочено проучване по темата и най-вече да постигна създаването на физически Национален музей на килимарството!