Архитектурна награда „Прицкер“ за Ивон Фарел и Шели Макнамара

Ивайло Харалампиев

 

„Заради тяхната почтеност в работата, заради вярата им в сътрудничеството и тяхната щедрост към колегите им, заради непрестанния им ангажимент към високите постижения в архитектурата, отговорното отношение към околната среда, способността им да бъдат космополитни, като същевременно уважават уникалността на всяко място, на което работят.” Поради всички тези причини и много други, думите на журито на архитектурната награда „Прицкер“ звучат почти като любовно послание към носителите на приза за 2020г.: Ивон Фарел и Шели Макнамара, или Grafton Architects от Дъблин.

 

От своя страна Шели Макнамара споделя, че със своята съдружничка често са се опитвали да намерят „пространство за прилагането на ценности като хуманизъм, занаятчийство, щедрост и културна връзка с всяко място и контекст, в който работим“. В своята благодарствена реч тя казва, че наградата е също „прекрасно признание за амбицията и визията на клиентите, които ни поръчват и ни позволяват да реализираме нашите сгради”.

 

В своята практика Ивон и Шели пренасят ДНК-то на родната си Ирландия, остров, пълен с планини и скали, формирал тяхната обострена чувствителност към географията, променливия климат и природата. Един от ярките примери за съобразяване с понякога сложния местен ландшафт представлява университетският кампус UTEC в Лима (Перу, 2015г.). Той е разположен между магистрала от едната страна и жилищен квартал от другата. Освен самата функционалност, един от водещите фактори се оказва климатът.
Резултатът е „вертикално-каскадна“ сграда с много отворени пространства, които посрещат охлаждащия бриз от океана и свеждат до минимум нуждата от климатизация.
В сградата за Министерство на финансите (Дъблин, Ирландия, 2009г.) те използват дебели панели от местен варовик, а решетките под прозорците позволяват циркулацията на свеж въздух в цялата сграда.

 

Архитектите осъзнават диалога между вътрешното и външното пространство, както и между обществени и частни пространства. В този смисъл те търсят материали и идеи, които да се „припокриват“ с наличната вече среда. Пример за друга от характерните за Grafton Architects насоки, а именно засилване на общуването между хората, които ползват тяхната архитектура, е университетът „Луиджи Бокони“ (Милано, 2008 г.). Чрез наподобяващото балдахин обществено пространство на приземния етаж те приобщават обитателите на кампуса към тези на града. Сред най-новите им проекти е Департаментът по икономика на университета в Тулуза (Франция, 2019г.). Използваните рампи, отворените дворове и най-вече тухли са метафора на историята и архитектурата на града. В този смисъл журито на спонсорираните от Hyatt Foundation награди „Прицкер“ изтъква “невероятната сила“ в тяхната архитектура, силната връзка и ангажимента им към местните традиции и особености, честността и не просто спазването, а дори „надхвърлянето на изискванията чрез отговорност и съпричастие към местната общност“. Фарел и Макнамара са овладели умело пропорциите, за да поддържат човешки мащаб и да постигат интимна среда включително в големи високи сгради.

 

„Архитектурата е рамка за човешкия живот. Тя ни закотвя и ни свързва със света както никоя друга дисциплина“, споделя Шели Макнамара.
„В основата на нашата практика е истинското вярване, че архитектурата има значение като културно-пространствено явление, което хората измислят“, коментира Ивон Фарел.

 

Много от техните сгради са разположени в Ирландия, но те печелят големи проекти също в Италия, Франция, Перу. Без грандиозни или фриволни жестове, тяхното дълбоко вникване в „духа на мястото“ превръща сградите им в „добри съседи“, които обогатяват и подобряват местната общност.

Ивон Фарел (1951 г.) и Шели Макнамара (1952 г.) се срещат в Школата по архитектура в Университета в Дъблин (UCD). След дипломирането си през 1976 г. получават предложение да преподават в UCD, което приемат. „Преподаването за нас винаги е било една паралелна реалност. Това е начин да се опитаме да извлечем опита си и да го подарим на другите поколения. Процесът е двупосочен, ние се учим от студентите и се надяваме студентите да се учат от нас“, казва Фарел.

 

През 1978 г. Фарел и Макнамара заедно с още трима колеги създават Grafton Architects. Студиото е кръстено на улицата, на която се намира първият им офис. Зад решението още тогава стои желанието да дадат приоритет не на себе си като личности, а на самото място. От петимата първоначални партньори днес остават само Фарел и Макнамара. Те създават много сгради предимно в Ирландия. Първата им международна поръчка идва 25 години по-късно от университета „Луиджи Бокони“. Същата година проектът е отличен като „Световна сграда на годината” от открития тогава Световен архитектурен фестивал в Барселона. Grafton Architects получават наградата „Сребърен лъв“ на Биеналето във Венеция през 2012г. за изложбата „Архитектурата като нова география“. Ивон Фарел и Шели Макнамара бяха наградени за цялостно постижение в архитектурата от Кралския институт на ирландските архитекти (RIAI) през 2019 г. и станаха носителки на златен медал на Кралския институт на британскитe архитекти (RIBA) през 2020 година.