Цветни мисли

текст и снимки Таня Тонева-Танна

 

За мен всяка градина е неделима част от дома, било той градски, планински или морски. Уверена съм, че тя е неговото лице, което говори много за стопаните.

В годините, макар и трудно, съм се опитвала да постигна това градината да е мястото, което ме разтоварва и радва, а не измъчва и задължава.  И така, лека-полека, зарязах в горската ни градина тревата, която постепенно подивя. Това ми спести доста усилия за премахване на всяко неканено цвете и плевел, решили да се ширнат върху нея. Заради планинския климат и многото дървета, освен пълзящите бръшляни, оставих кукуряци, нарциси, ириси, кокичета, иглики, ситни карамфили, здравец, момини сълзи, божури и незабравки да растат на воля между диви ягоди и малини. Тук-там останаха и рози, стъпили върху килими от билки и подправки. Клематиси и бръшляни се вият и красят оградата и дървените перголи.

Горска папрат и незнайни за мен растения се самозасадиха около потока и ме спасиха от още грижи.  Сред тях царуват и рододендрони с едри цветове и разперени клони.   В дъното на двора, сред бледа светлина, като параван пред оградата от ритловици, расте малката ни “горичка” от шубраци и високи хубави борове, които често с вълнение прегръщам.  И ако в последните години по-често аз се трудя в тази ни градина, другата е изцяло дело на мъжа ми. Той сякаш е решен да я превърне в истинска джунгла от цветя, храсти и дървета. Така упорито я обгрижва, че неведнъж съм се питала, дали не е бил градинар в някой от предишните си животи. В морската ни градина растат грамади от рози, които като живо чудо редовно спират случайните минувачи, готови да се снимат досами оградата. Цъфтят магнолии, хризантеми, ириси, петунии, латинки, цинии, невен, тагетис, гезании, лилиуми…  все радващи очите.

И неведнъж съм си мислила, че крайното свободомислие под нашия покрив е намерило определен израз в не чак дотам подредените ни градини, които не спирам да обичам.