Скритата перла на ул. „Оборище”

Текст и фотография: Калин Йорданов и Вирджиния Крефт

 

Кварталът около Докторската градина в София притежава особено обаяние. Фасадите на много от старите сгради са реновирани, зелените пространства са спретнати и добре поддържани, а улиците са изпъстрени с очарователни малки магазинчета, кафенета и ресторанти с оригинален интериор и стил, създаващ европейска атмосфера. Наоколо витае духът на стария софийски аристократизъм и бохемство.

 

Както в миналото, така и днес, кварталът е предпочитано място за живот сред софийския политически и културен елит. За аристократичния му облик безспорно допринасят най-вече запазените от бомбардировките през Втората световна война разкошни сгради от началото на XX век, изпъкващи с подчертана красота сред по-безличните жилищни кооперации от следващите десетилетия.

 

Много от тези забележителни старинни здания се намират на улица „Оборище”, но едно от тях остава сякаш напълно скрито за минувачите. Къщата на ул. „Оборище” № 22А се е спотаила между две жилищни сгради и вътрешните им, обрасли със стари бръшляни дворове – така типични за центъра на столицата. Но дори човек случайно да я зърне, видимата северна фасада с нищо не загатва очарованието на стария градеж. Ярките цветове  издават функцията й на детска градина – за каквато къщата е ползвана по времето на Народната република. Следват малка тераса и голяма веранда на изток, но елементите, които правят къщата наистина специална, са от южната страна – две изящни женски статуи, малко кокетно балконче, арковидни прозорци над статуите, разделени от колони, завършващи с дъбови листа. Симетрия, изчистени линии, семпла, но изтънчена украса, издържана в духа на сецесиона. В архитектурния облик на зданието няма и следа от помпозност. Усещането е за премерено съчетание от практичност и изискана естетика.

 

Имахме късмета да присъстваме на емоционалната среща между децата и родената в къщата баба Таня (Таня Петрова), която заедно с дъщеря си Нели Станишева (бивш преподавател по пиано в Музикалната академия) разказа и показа снимки на родния си дом, такъв, какъвто е бил в нейното детство. От нея научихме, че интериорът е бил в баварски стил, с голяма столова, (камината и гредоредът са запазени до днес), високи тавани и просторни помещения. Семейството е разполагало с австрийска гувернантка и градинар, чиито стаи са били на третия етаж. Дворът бил голям и спретнат, с красива розова градина, в която се развива и част от действието в романа „Любов” на Андрей Гуляшки.

 

Къщата е проектирана и изградена през 1927 г. от арх. Георги Апостолов и гл. инж. Георги Иванов като фамилна къща за семейството на Георги Иванов. Двамата имат собствено дружество и по повод съвпадението на имената им пред къщата поставят красива скулптура на св. Георги Победоносец, която за съжаление не се е запазила до наши дни. Благодарение на баща си, банкерът Никола Иванов, Георги Иванов завършва Американския Колеж в Цариград. Учи за инженер в Берлин и участва като доброволец в Балканската и Първата Световна война. След това работи като главен инженер в българо-швейцарското дружество „Гранатоид”, а също и като хидроинженер – участва в изграждането на най-високия язовир на Балканите – язовир „Калин”, намиращ се над хижа „Ив. Вазов”, който захранва Рилския водопровод, както и на язовир „Копринка”. Проектира също и Рилските Централи, снабдяващи столицата с ток. Георги Иванов завършва кариерата си като главен инженер в Енергопроект и доживява до преклонните  93 години. Негова съпруга е Невена Образописова, дъщеря на Никола Образописов от Самоковската школа – един от най-значителните живописци и възрожденци за времето си, изписал също така притвора на Църквата в Рилския манастир със сцените от Страшния съд и мъките на грешниците.

 

За съжаление, семейството не успява да се радва дълго на прекрасния си дом, тъй като през 1932 година дружеството на Апостолов и Иванов обявява фалит. Къщата е иззета и продадена на търг, а собствениците се сменят неколкократно. И така до времето, когато е национализирана и превърната в детска градина.

 

Но ето че по едно щастливо стечение на обстоятелствата,  след 87 години през прага й пристъпва, макар и като гостенка, родената в нея през 1929 г. баба Таня Петрова – една наистина вълнуваща среща, благодарение на която успяхме да научим историята на още една софийска потайност – скритата перла на ул. „Оборище”.