Двама чилийци и една българка

Заглавие като за латино сериал. Но става дума за проекта на един дом в Сантяго, създаден от арх. Пенка Станчева

Проект арх. Пенка Станчева

 

Историята започва с една публикация на реализиран проект на арх. Станчева в чилийско списание, в която изписват грешно името й и пропускат да споменат сайта й. Въпреки това Фернандо-баща възлага на Фернандо-син да открие автора на проекта. Невъзможната задача е изпълнена и малко след това Пенка Станчева каца в Сантяго и поема проекта.

 

„Заданието се състоеше в това да ремонтирам апартамент от 230 кв. м на двадесетия етаж на жилищна сграда в елитен квартал в столицата на Чили. Апартаментът е по-скоро труден като даденост – с много коридори, не особено големи помещение със стандартна височина. Най-впечатляващото в това жилище е гледката, просторът, който имаш като погледнеш навън. Така че моята задача, както често се случва, беше да разчистя, да уедря, да създам простор вътре, съответстващ на този, който се вижда навън.“

 

Малко по малко, „опипвайки почвата“ и проучвайки възможното премахване на стени в една от най-земетръсните точки на земята, помещенията нарастват, обединяват се едно с друго, а и така големите неизползваеми пространства във вертикалните шахти се приобщават към жилището.  Кухнята и килерът стават едно ново помещение, дрешниците и баните се трансформират в остъклени ниши към стаите.

 

Изборът на материали за реализация на проекта отнема много внимание и енергия на автора. Първоначалната идея е да се създаде изтънчено градско жилище, вдъхващо усещане за космополитност. Но с течение на времето и с опознаването на мястото, арх. Станчева открива особеностите на тази географска дестинация. „Суровата природа и отдалечеността на държавата, изолацията й, е дала отражение върху всичко в Чили“, казва тя. „След като открих отблизо и  местната съвременна архитектура, вписана с простотата си в екстремността на природата, реших проектът да бъде своеобразна реплика на всичко наоколо. Затова, ако трябва да определя резултата от дългата ми работа по него,  бих казала, че е рафиниран и суров.“

 

Реализацията на идеята не е никак лесна. Освен че й се налага по спешност да учи испански („В Чили говорят английски на работно ниво само в големите международни корпорации“, споделя Пенка), се налага да открива всичко отначало – откъде да достави материали, откъде да намери добри изпълнители, какви са порядките в мачисткото латиноамериканско общество и още куп неща, които „у дома са по подразбиране“. Но бавно и с търпение доверието и на обитателите – баща и син предприемачи и собственици на земи в различни краища на държавата, е спечелено. След като се сменят изпълнителите, сработването с втория екип се случва много добре и проектът е завършен по европейски – собствениците се връщат от ваканция в Мексико и откриват новото си жилище напълно готово за живот до най-малкия детайл като кърпи и чаршафи. Така този екзотичен проект приключва с щастлив край.