Василка Монева

Василка Монева е един от големите български художници, със стил и образност, които оставят ярък отпечатък в историята на българското изкуство от средата на ХХ век до днес.  Родена в Русе, първоначално тя  учи аранжорство в Техникума за художествени занаяти в София и след това за кратко е куклоконструктор в Русенския куклен театър. От 1967 г. датира активното й творчество в групата на русенските художници. Специализира в Cité Internationale des Arts през 1977 г. Автор на редица самостоятелни изложби в България и цял свят и носител на множество награди. Фокус в творчеството й са интериорите, натюрмортите и градските пейзажи. Картините й сякаш са живописен спомен за отминали времена и в тях се долавя невидимо човешко присъствие. Василка Монева е продуктивен автор и не спира да радва и провокира с експерименти, различни колоритни гами и композиционни предизвикателства.

 

 Моят дом е… там, където съм аз. Миналата година направих изложба с такава тема.

 

Вкъщи винаги имам… бои и платна.

 

Доброто изкуство е… Какво е? Ако разбираш от изкуство, веднага ще го усетиш. Няма дефиниция и не може да има. Затова има шедьоври. Като влезеш в една зала в музей, преди още да си видял конкретна картина, разбираш, че мирише на изкуство.

 

Вдъхновявам се от… различни неща, веднъж от пейзажи, друг път от предмети и хора. Но всъщност не чакам вдъхновението. Апетитът идва с яденето.

 

Творбите ми се отличават… надявам се от тези на другите колеги.

 

Последното, което създадох, е… един зимен пейзаж. Трябваше да се охладя в горещите летни дни.

 

Най-големият ми успех… би бил да зарадвам ценителите на изкуството с това, което рисувам.

 

Новото при мен е… Старая се във всяка следваща изложба да имам нови моменти, които да допълват това, което вече съм казала.

 

Все още не съм успяла да … Какво не съм успяла? Какво съм успяла? Това са нещата, с които се сблъсквам постоянно пред платното. Рисуването е самотно занимание.

 

Малко хора знаят за мен, че … Какво знаят малко хора или по-скоро какво няма да научат – това са вътрешните борби пред платното. Дали да направя нещо така или да не го направя така.

 

Най-важното, което научих от опита си, е… Не знам, аз съм от хората, които са склонни постоянно да се учат.

 

Искам да кажа на всички… Обичайте се!