Ина Дамянова, интериорен дизайнер и художник: Искам работата ми да прави хората по-вдъхновени и хармонични

Душата ми е първо творческа, после практична и най-малко прагматична, казва тя

 

Каква е историята зад Вашата любов към интериорния дизайн?

Тази любов я осъзнах доста късно, защото това, да променям интериорите, в които живеех, беше нещо обичайно и нормално за мен. Правих експерименти със стаята си още от дете, но не съм си давала сметка, че това е свързано с пространственото ми мислене. Дълги години художникът Ина беше на първо място в живота ми и не осъзнавах възможностите, които дава интериорният дизайн. Когато ги открих, за мен се отвори едно ново творческо поле, на което не виждам границите. А аз определено обичам свободата и липсата на граници.

 

Какво Ви вдъхновява да създавате толкова живи и цветни интериори?

Истината е, че аз съм изключително монохромен артист и това може да го видите в творбите ми като художник. Странно е, защото почти никога не използвам цвят в интериора, но когато отворите мой проект, той изглежда цветен и наситен, а това е абсолютно илюзорно. Съчетанието на различните материали и текстури създават именно тази наситеност на средата и тя изглежда цветна, а всъщност е богата, жива и артистична.

 

Как интегрирате съвременните тенденции във Вашия стил?

Никога не следя в детайл тенденциите, защото искам да си оставя пространство за мое лично творчество. Обичам да знам какви нови материали и съчетания излизат, какви форми като цяло са водещи, но не това е най-важното в работата ми. Хармонията на пространството много повече ме интересува. Трендовете са навсякъде около нас и без да ги търсим. Интересно е, когато стигна подсъзнателно до някаква нова линия в интериора или интересно решение и скоро след това видя, че се заражда и такъв тренд. Тогава си мисля, че има някакво общо енергийно креативно пространство, до което имаме достъп и можем да черпим информация и именно така се създават тези тенденции.

 

Каква е Вашата стратегия за изграждане на успешна марка като дизайнер?

Нямам стратегия, твърде съм импулсивна и разсеяна, за да мисля за това. За мен винаги е било важно да бъда разпознаваема и автентична и вярвам, че това няма как да не ме изкара на първа линия и да не бъда забелязана. Ако да бъдеш себе си, може да се нарече стратегия, значи това е моята.

 

Каква е професионалната Ви мисия?

Хубав въпрос, много мисля за това. В последно време не ми стига да правя просто красиви интериори, или да печеля награди. Бих искала проектите ми да променят мисленето на хората, да ги свързват с природната среда, с животните и с тях самите. Да ги правят по-умиротворени, релаксирани и спокойни. Това, вярвам, е нещо, което може да се постигне и чрез интериора.
Много е важно за мен да мога да създавам достъпна среда за всички в проектите си, нещо, за което никой не мисли, а е толкова важна свободата на всеки да бъде уважена и какво оставяме след себе си за другите. Искам някой ден да мога да правя зашеметяващи проекти, превръщайки ги в истинско изкуство, което да променя и въздейства. Това е моята мисия – да променям чрез творчеството си.

 

Каква е ролята на изкуството във Вашия дом и живот?

Огромно…в моето лично пространство не бих казала, че има дизайн, но със сигурност има много изкуство. Това ме издава, че душата ми е първо творческа, после практична и най-малко прагматична. Когато създавам интериор, винаги казвам, че присъствието на изкуство дава друга стойност и класа на пространството. Интересно е, колко трудно хората го оценяват и то сякаш остава елитарно или по-скоро неразбрано и неоценено. Ако от мен зависи, е задължително в един дом да има творби, но също в защита на дизайна мога да кажа, че има обекти от продуктовия дизайн, които са истинско изкуство и това е много вълнуващо.

 

Как се справяте с предизвикателствата, пред които животът Ви изправя, и каква е тайната на Вашето позитивно мислене и нагласа?

Минах в живота си през много и тежки неща, но не съжалявам за нищо, защото това ме накара да познавам силата, която нося. Разбира се, болката те обръща към теб самия, прави те осъзнат, кара те да израстваш, да се замисляш, да търсиш себе си и тогава намираш същността и се свързваш с душата си. Духовният път беше спасение за мен в началото, после се превърна в смисъл и сега е вдъхновение за всичко, което правя.

 

Кои личности или обстоятелства са изиграли най-важна роля във Вашия личен и професионален живот?

Най-силната личност в живота ми и мой учител е синът ми. Неговата поява промени живота ми, благодарение на него минах през най-големите си трансформации и съм това, което съм в момента, защото израстването и помъдряването ми бяха естествен процес в отговор на всичко, което се случваше. Баща му Кольо Карамфилов е другият мъж, който много силно повлия на
изграждането ми като човек и творец. С него всеки ден беше истинска магия, понякога добра, понякога не, но със сигурност научих много за живота и пътя си като жена и творец.

 

В динамиката на днешния ден, как намирате вътрешен мир и баланс? Имате ли специална практика или занимание, които Ви помагат?

Да , имам, но не е една. Твърде много са … Аз съм човек с много личности, бушуващи в мен. Имам доста интереси извън изкуството. Хубавото е, че преливат един в друг и ме правят богата, цветна и различна.
Ще споделя нещо много малко от всичко, което правя: Денят ми започва рано, с разходка на моето куче Нарая и благодарение на тази разходка, се свързвам първо със себе си, после с природата и правя първата си динамична медитация, ходейки и благодарейки за всичко, което имам. След това задължително правя йога или друга енергийна практика. Вечер танцувам за да се свържа отново с тялото си, понякога се опитвам да свиря на хенг дръм, за да се разтоваря. Обичам тези неща, те са част от живота ми.

 

Кое е най-важното, което научихте от личния и професионалния си опит?

От личният си опит научих , че няма лоши и добри събития в нашият живот, защото всичко има смисъл, дори и смъртта. Всичко е въпрос на гледна точка и осъзнаване на уроците по пътя ни. Научих се да не се страхувам, когато нещо, което не искам, се случи и да се доверя на Вселената, че щом е дошло, има смисъл да бъде преживяно. В професионален план се научих да не си слагам граници, когато творя, да се следвам и вярвам на себе си докрай, да не се отказвам от мечтите и визиите си и да не оставям своите идеи да хранят други хора.

 

Каква е Вашата най-голяма мечта или амбиция, която все още не сте постигнали?

Ами аз съм фабрика за мечти, просто не мога да спра да мечтая. Хубавото е, че ги следвам и реализирам. Мечтая да създам място, което да изразява начина ми на мислене, естетика и творчество и да мога да го споделя с хора, с които вибрирам на еднаква честота. Дори си купих парцел близо до София за това. Имам и мечти-каузи. Едната е да имам възможност да създам най-уютните центрове за бездомни и страдащи животни в България. Това е голяма и истинска кауза за мен. Искам да променя отношението и средата за хора със специални нужди, заедно с подкрепата на сина си. Тези неща биха ме направили истински щастлива.

 

Кои са Вашите любими занимания извън работния ден?

Това, да работя върху себе си, през духовните учения и практики, да се уча на нови опитности като танци, музика, йога, спортове и всякакви щури неща, ми носи огромно удоволствие.
Също така, много пътувам и се провокирам с нови усещания, непознати места и хора. Обичам разговорите с приятелите си, да бъда сред природата и да общувам с животните. Продължавам да експериментирам всичко ново. Природата е най-голямото ми вдъхновение, далечните пътувания, плаванията. Обичам много Индонезия. Това ме зарежда за творчество.

 

Какво ново да очакваме от Вас?

Обикновено обичам първо да изненадам себе си, после другите. От тази гледна точка, все още самата аз не знам какво да очаквам. Имам доста интересни проекти тази година, но когато ги видя реализирани, бих се радвала да ги споделя с публиката. Предстои ми изложба в Рим през октомври и доста се вълнувам, защото обичам този град и ми е първото представяне на това място.