Спиралата на Фибоначи

Каменна руина с извито пространство вдъхновява това магическо място за дегустация на вино

 

Проект Marco Maio Architects

Снимки: BoysPlayNice

 

На скалист склон над река Вълтава край Прага се простира класическият замък Jabloňka. Под замъка терасирани лозя с живописни гледки формират доминиращия пейзаж на северната част на града.

 

Прага някога е била наричана „градът на виното“, когато в златните векове на управлението на Карл IV около река Вълтава е имало дълги пояси лозя. Хълмът Černý Kopec (днес Jabloňka) не е изключение. След Тридесетгодишната война пражките лозя са изоставени, а хълмът е покрит с ябълкови дървета, откъдето идва името му Jabloňka. През XVIII век на върха е построен замък в класически стил, който предлага невероятна гледка към река Вълтава. Неговият стил е основан на класическата античност и със своя акцент върху формата, простотата, пропорцията и съвършенството събужда романтична памет за средиземноморските култури на древна Гърция и Рим.

 

През следващите векове районът под Jabloňka се променя радикално. През 1830 г. е изградена  Северната железница, което води до драстично разширяване на града. Някогашните романтични гледки към лозята изчезват и бавно са заменени от разрастващия се метрополис. В началото на XXI век районът претърпява още една радикална промяна – изграждането на тунелен комплекс Blanka.

 

Някога романтичният и красив замък се озовава в средата на шумните пътища и бързите промени. Горе-долу по същото време Jabloňka става частна собственост. Любопитни към миналото му, собствениците решават да съживят историческото наследство на мястото и възстановяват лозята с 3 бутикови сорта. При разчистването на старите градини са открити каменните тераси, които дават идея за създаването на тераса за дегустация на вино.

 

Целта на проекта е да се съживи романтичната история на лозовите градини. Архитектите предлагат създаването на идиличен вътрешен двор, който позволява пълно откъсване от шума на столицата.

 

Каменна руина с извито пространство, изоставена в терасовидно лозе, е в основата на този забележителен проект. Тъй като тя е фино интегрирана с пейзажа, става основата на интервенцията и авторите на проекта използват движението на спиралата на Фибоначи, което е идеално подравнено със съществуващата стена. Чрез укрепване на стените на спиралата се очертава уникален тих оазис. Едно просто пространство, което насочва фокуса обратно към замъка и терасовидните лозя.

 

Цялостната интервенция се ръководи от откриването и запазването на съществуващите елементи. С рамкирането на един от тях – стар дъб с врата, се създава  символичен портал – когато вратите му са затворени, вниманието е  насочено изцяло към лозята, а когато са отворени, се възстановява връзката с града. Създадена е още една, огледална врата, зад която е малка винарска изба с  отвор за съхранение и сервиране на виното.

 

Вътрешният двор е с индиректно осветление, насочено към новите каменни стени. Обособени са две различни функционални нива –  по-ниското е предназначено за необходимите ходови линии, а по-високото става зона за дегустация на вино с централно разположена кръгла маса.