Храстите-плътността и структурата на градината

ланд. арх.  Вержиния Костова 

 

Те се определят като ниски до средно-високи многогодишни дървесни растения. За разлика от тревистите растения и подобно на дърветата, храстите имат устойчиви дървесни стебла, които са над земята. Това, което ги отличава от дърветата, е по-малката им височина, както и наличието на многобройни стъбла. Макар и рядко, някои храсти, като дървовидната ружа например, могат да се оформят и като малки дървета с едно централно стебло или с няколко стебла, образуващи ветрилообразен силует.

 

 

Видове храсти

Както и дърветата, те могат да бъдат или широколистни или вечнозелени и съответно са ефектни целогодишно или в определен период по време на цъфтеж. Когато се съчетават видовете за конкретната градина, добре е да се подберат така, че тя  да е ефектна целогодишно – т.е. да има храсти, които цъфтят през всички сезони, както и такива, които са ефектни през зимата.

Храстите се делят на високи – те могат да достигнат до  6 -10m височина ( макар най-често да са между 3-6 m), средно високи – между 1 и 2 м и ниски – между 40 см и 1 м високи. Има и съвсем ниски храсти с височина около 15-20 см високи, които са подходящи за партери и ниски бордюри – те всъщност спадат към групата на почвопокривните растения.

 

 

Роля и начин на използване на храстите в градината

Храстите са разнообразни по форми, цветове и текстура. Едно от основните им предназначения е да осигурят плътност и структура на градината. Те могат да се аранжират по различни начини. С тях може да се образува периферията на градината, която да формира едно интимно закрито от чуждите погледи пространство. И която да контрастира на гладката, едноцветна  тревна повърхност във вътрешността на градината.

 

Високите храстови бордюри са безценни, ако искаме да скрием невисок обект или ограда или да му придадем по-приятен вид, както и частично да скрием фасадата на къщата. Растителните бордюри, наречени още и растителни екрани или стени, са и едно от най-добрите предпазни средства за ограничаване или предпазване от вятър, прах и шум. С храсти можем да разделим двора си на отделни сектори. Или да подчертаем алея в двора.

 

В зависимост от ефекта, който целим, можем да ги засадим в един, два или три плана. Също така е добре да знаем, че с времето високите храсти се оголват отдолу и е добре пред тях да има по-нисък план, който скрива оголването. Когато се посадят в два или три плана, съответно и образувалата се растителна изолация е по-плътна, екологична и предпазният ефект е най-голям.

 

За задния план се използват високи или средни храсти като Вибурнум, Дрян, Будлея, Спирея, Люляк. За преден план се използуват ниски вечнозелени и цъфтящи храсти като Юниперус сабина, Лоницера, Хортензия, Гениста.

 

За да бъде ефектен високият храстов бордюр от три плана храсти,  трябва да бъде и достатъчно широк, така че да се осигури плавно понижаване във височина и възможност за създаване на една живописна картина в предната му част.

 

Правейки храстов бордюр в няколко плана, ние всъщност подреждаме  растенията по височина като във всеки следващ план отзад напред растенията стават по-ниски, като накрая може да завършат с почвопокривни видове. В зависимост от желанието ни, бордюрът може да е по-неконтрастнен и да служи основно като фон или зелена стена, а може и да е по-раздвижен и с по-живописен ефект, в който храстите си контрастират по цвят на листата и цветовете

 

Можем и да направим нисък храстов бордюр, който прилича повече на храстова леха. Обикновено тези лехи се създават от различни цъфтящи видове като калуна, ерика, пиерис или почвопокривни растения като котонеастер, лоницера пилиата, внка и др. както и от ниски храсти като: най-ниските сортове на японската спирея, миниатюрни рози, сантолина, лавандула и др. Този тип храстови бордюри се използват за оформяне на участъци, където е нужен определен акцент, но в същото време без да се ограничава погледът или да се прикрива стоящият на заден план обект.

 

Храстовият бордюр и храстовата периферия се образуват от групи храсти, които се редуват последователно. За да изглеждат хармонично големи групите, тяхната големина трябва да е пропорционална на големината на градината. Т.е. ако градината ни е 50м2, групите могат да са 50 см до 1 м или 1.5 м дълги. Ако градината е 1000м2, храстовите групи трябва да са дълги 2-3-5-6м, за да съответстват на мащаба й.

 

Храстовите групи могат да бъдат в геометрична или пейзажна форма в зависимост от композицията на градината. Най-често храстовите групи са “чисти” т.е. от един вид растение, но е възможно и да са смесени  2 или повече вида храсти в една  група.

 

Друг начин за използване на храстите в градината, който се среща не особено често,  е като акценти – под формата на красив храстов масив или на група от дървовидно оформени храсти например.

 

Всички видове храсти могат да се режат, даже е препоръчително,  тъй като освен за оформянето им, подрязването стимулира сгъстяването и цъфтенето им. Когато се търси ефект на жива стена, храстите могат да се подрежат по-драстично.

 

Да отглеждаме храсти покрай стена, контролирайки и моделирайки формата им,  за някои видове може да е най-добрият начин да се покажат/изложат техните декоративни качества: например оранжевите плодове на пиракантата или жълтите цветове на форзицията.

 

Въздействието и ролята на храстите в градината  зависи от начина, по който се оформят и поддържат. Те могат да се оставят в естествената им форма и да се подрязват съвсем малко за оформяне. Могат да бъдат и оформени като геометрични живи плетове.

 

 

Време и начин на засаждане на храстите в градината:

На местата, където ще има храсти, почвата трябва да е минимум 40 см. Ако е по-плитка, на мястото на всеки храст е добре да се изкопае дълбока индивидуална дупка и да се напълни с плодородна почва.  При засаждането на храстите е добре на всеки храст да се сложи прегоряла оборска тор.

 

Разстоянията на засаждане на храстите представляват  баланс между постигането на бърз ефект  и големината, която съответният вид ще достигне в зряла възраст. Храстите се садят в един ред или в два реда шахматно. В зависимост от вида, разстоянията  за засаждане варират между 25-30-35 см (при по-ниските), 40-50-60 см при средните и  60-80-100 см (при по-високите) храсти. От значение е и височината на фиданките – в нашите разсадници може да се намери храстов разсад на различна височина, като средно тя е 30 – 50 см при вечнозелените и 40-150 см при листопадните видове.

 

Рано напролет или късно наесен, когато са без листа, цъфтящите храсти могат да се садят на „гол корен“ т.е. без почва около корена. През останалото време на годината се садят като контейнерни растения. Вечнозелените растения са винаги контейнерни и могат да се садят по всяко време на годината.