Домът на „българския Форд” – спасена родовата памет

Обновената стара къща на ул. „Отец Паисий” съчетава духа на сецесиона и средиземноморския стил

 

 Текст и снимки: Калин Йорданов и Вирджиния Крефт

 

 

Друга скрита столетна перла е намиращият се в периферията на центъра някогашен дом на крупния индустриалец Аврам М. Чальовски, наречен още „българския Форд”. Обновената стара къща на ул. „Отец Паисий” №41 съчетава духа на сецесиона и средиземноморския стил и привлича вниманието с карамеления тон на фасадата, тъмношоколадовите дограми, капаци на прозорците, балконски врати и портал, и белите декоративни фризове и елементи. На две красиви гранитни пана, рамкиращи входа, в златисто на френски и български език е изписано: „Първа българска фабрика, основана в 1898 г. за тахан и разни захарни изделия, халви, шоколади, бонбони, локуми, какао и бисквити, разни деликатеси – Аврам М. Чальовски”. Роден в началото на 60-те години на XIX в. в западномакедонското село Галичник, бъдещият сладкарски магнат и милионер, който се издига до придворен доставчик на захарни изделия и растителни масла, започва пътя си като овчар. След Oсвобождението Чальовски емигрира в столицата на Княжество България, където започва работа в бакалия. Със спестените пари купува малка сладкарска работилница, а през 1898 г. – кон и мелнични камъни, с които произвежда първата тахан халва в България. Десет години по-късно предприятието, разширено и модернизирано по западен стандарт, се слива с построения през 1908 г. дом на ул. „Паисий“, където Аврам се установява със семейството си. Къщата си превърща в музей на родовата памет с домашен параклис с резбован иконостас и прекрасни икони, „оръжейна стая” с изключителни експонати, нумизматичен кът, етнографска стая с македонски народни носии, “патриотическа стая” с големи дървени скулптури на средновековни български царе, барелефи на наши възрожденци и революционери, на княз Батенберг и царете Фердинанд и Борис III, както и пано в 5 части, изобразяващо живота на самия Чальовски – всички дело на тревненския майстор-резбар Генчо Марангозов, който за целта живее 17 години в дома му. Предсмъртната воля на Аврам била къщата му да се превърне в паметник-символ, от който неговите наследници „да черпят поука, че с труд и постоянство, честност и благородство могат да се достигнат големи духовни и материални блага“. В завещанието си той оставя 10 млн. лв, за учредяване на фондация за подпомагане на бедни, болни и сираци. Други 550 хил. лв. дава за черкви, манастири, сирашки и старчески приюти, опрощавайки същевременно дълговете на всичките си длъжници. През 1948 г. фабриките са ликвидирани и национализирани, мъжете от фамилията са пратени в затвора „за незаконно обогатяване“, а жените и децата – изселени в провинцията. Ценните вещи и антики са разграбени, а изящните дърворезби са цепени за подпалки и изгорени, семейството успява да спаси едва малка част от тях, намиращи се днес в музея в Трявна.  Някогашният фамилен захарен палат бил превърнат в заводско общежитие, после в дом за деца със забавено психическо развитие, а по-късно и в нещо като хан на „Софжилфонд”, където са настанени 20-ина семейства. За щастие, след десетилетия разруха реституираният през 1991 г. семеен дом на Чальовски днес е прекрасно реставриран и поддържан от правнучките му и техните наследници.