Савовата къща

В непосредствена близост до Софийската опера зад масивна метална ограда се издига червената фасада на реновирано старинно триетажно здание. Необароковият архитектурен стил на величествената къща я отличава от околните и впечатлява с богатата си пластична фасадна декорация каменни женски глави, корнизи с разнообразни мотиви и балкони с оригинални метални и каменни парапети. Въпреки че във времето притежателите и обитателите на дома на ул. “Врабча” № 9 многократно са се сменяли, и днес тя е позната на старата генерация столичани като “Савовата къща”, по името на покойния Стефан Савов, политик от 90-те години на миналия век, известен като председател на възстановената Демократическа партия, както и като един от лидерите на Съюза на демократичните сили и председател на Народното събрание в ранните години на т.нар. Преход.

Сградата е издигната през 1921 г. по проект на френския възпитаник арх. Никола Лазаров, автор на редица емблематични здания, сред които дворецът “Врана”, Съдебната палата, Турската легация и още близо 140 постройки из цяла България. Неин първи собственик е Андрей Ценков. Впоследствие имотът е продаден на заможната врачанска възрожденска фамилия Савови. Бъдещият финансов министър Димитър Савов закупува пищната къща в центъра на столицата с помощта на баща си Стефанаки Христов Савов, бивш секретар на Врачанския революционен комитет и четник на Ботев, а след Освобождението – адвокат и депутат от Либералната партия.

Самият Димитър Савов завършва търговски и финансови науки в Берлин, а в Париж изгражда усета си към политиката и икономиката като член на управителния съвет на Международната търговска камара. От 1919 до 1944 г. той е член и на ръководството на БНБ, на банките “Български кредит”, Съединени български банки и Френско-българската банка за международна търговия. Важна фигура е и в управлението на индустриалните акционерни дружества “Пирин” и “Карловит”, на застрахователните дружества “Балкан” и “Орел”, и на Българско минно и металургично дружество. Председател е и на Софийската търговско-индустриална палата. През 1938 г. е избран за народен представител, а през 1944 г. влиза в кабинета на Иван Багрянов като министър на финансите.

След Деветосептемврийския преврат Димитър Савов е осъден от Народния съд на 15 години лишаване от свобода, 20 от граждански права, глоба в размер на 1 милион лв. и конфискация на имуществото му, сред което и фамилната къща на ул. “Врабча” № 9. Впоследствие е интерниран в Горни Дъбник, а по-късно е изпратен в лагера в Белене, където умира. След конфискацията на сградата през 1945 г. в следващите три години в нея живее защитникът на българските евреи, софийският митрополит, избран през декември 1945 г. за български екзарх под името Стефан I. Той е настанен в национализираната къща на Савови понеже по време на бомбардировките през 1944 г. софийската митрополия е частично разрушена. При все че е близък приятел с Трайчо Костов и дори познат на Георги Димитров, скоро българският екзарх е обявен като опасен опонент на правителството на ОФ и враг на народа и изпада в немилост. Принуден е да подаде оставка и бива насилствено интерниран в карловското с. Баня, където няколко години по-късно умира.