Призрачният дом на арх. Фингов

текст Калин Йорданов
снимки Здравко Йончев

На ъгъла на столичните улици „Шипка” и „Васил Априлов” достолепно се издига вековният силует на една призрачно красива и запустяла къща. Трогателно скръбният й вид днес повдига въпроси за историята и собствениците. Енигматичната сграда, чиято рушаща се фасада все още загатва някога елегантния й облик, подсказва, че това е дом с любопитно минало. И действително историята му е тясно свързана със съдбата на две видни български фамилии. Негов проектант, строител и първи собственик е талантливият архитект Георги Фингов (1874-1944), известен като основоположник на сецесиона в България. Именитият калоферец е роден във възрожденско семейство на приятели и съмишленици на Ботев и Вазов. Завършил Пловдивската мъжка гимназия, той заминава да учи архитектура във Виена, където за кратко става асистент на проф. Карл Майредер и си сътрудничи с видния архитект Карл Кьониг. Следването му в австрийската столица между 1893 г. и 1898 г. и потапянето му сред местните артистични среди във времето, когато Густав Климт създава там дружеството на свободните художници „Сецесион”, оказват силно влияние върху бъдещото му творчество и работа в България. Скоро след завръщането си младият и амбициозен архитект успява да се наложи с таланта си като авторитет в родината си, където в първите години на XX в. става началник на архитектурната служба на столична община и пръв придворен архитект. През 1906 г. той се жени и започва проекта на бъдещата си фамилна къща на ул. „Шипка”. С финансовата подкрепа на своя тъст, година по-късно арх. Фингов издига красивия си триетажен дом, издържан в стила на рационалния сецесион.

„В тази къща вложих всичкото си изкуство… Работих с жарта на младежката си фантазия, с желанието да покажа какво би могло да се направи в това време, с желанието да имам една скромна, но уютна и удобна къща”, споделя в дневника си той.

И действително сякаш традиция, модернизъм, любов и изкуство си дават среща в изпълнението на тази елегантна и просторна сграда. Фасадата е с мистично внушение, с енигматичната портална колона, в която скулпторът Андрей Николов е изваял масивно и сурово женско лице, което някои свързват с масонската символика и образа на гностичната София, заради принадлежността на Фингов към българската ложа на „свободните зидари”.

Партерният етаж на къщата е свързан с вътрешно стълбище с първия, където се намирали спалните, детска стая, дневна с тераса, баня и веранда над входа. Помещенията лесно се преобразували и организирали в общо пространство чрез плъзгащи се врати. Антрето отвежда към вестибюл със стълба към горния етаж, където били големият и малкият салони, трапезария, кабинет, офис, зимна градина и кухня със сервизен вход. Интериорът също бил проектиран от Фингов: облицовани с махагон и копринени тапети стени, орнаментирана дъбова ламперия, пана от австрийска круша с резби и интарзия, паркет от словенски дъб, масивни дървени колони, камини, вградена библиотека, инкрустирани мебели, кристални полилеи…В елегантния си дом семейството често събирало приятели от интелектуалния елит на столицата – членове на дружество „Съвременно изкуство”, чийто съосновател бил самият Фингов.

След края на Балканската война и завръщането му от фронта, животът на именития архитект се превръща в низ от фалити, лични драми и семейни трагедии. Скоро след смъртта на едно от децата му той е притиснат и от огромни финансови затруднения. През 1914 г. разореното и потопено в скръб семейство е принудено да продаде красивия си дом. Новият собственик Петко Теодоров, известен индустриалец, кмет на София и брат на министър-председателя Теодор Теодоров, се настанил в къщата със семейството си. Бляскави балове събирали елита на столицата в дома на новите собственици, като сред почетните гости било дори царското семейство. След 1944 г. сградата е национализирана и превърната в детска градина и като такава функционирала до 80-те години, когато в нея се настанява Националният институт за паметници на културата.