Домът на двата велосипеда

Просторно, светло, цветно и функционално жилище

„Тук няма детска стая?!“, „В този апартамент живее мъж – няма много вещи, а и двете колела…“Това са само някои отзиви при вида на завършения апартамент.

Последният етаж и гледката към Витоша, която съседният училищен двор гарантира да запази непокътната, са решаващи за избора. След множество премествания и пътувания, „багажът“ и „вещите“ са сериозно редуцирани. Споменът от последния апартамент на друг континент повлиява изискването за цвят и някои от детайлите в интериора – клиентът иска просторен дом с много светлина, голяма тераса и цвят. Без излишества и да може да побира много хора.

При първия оглед става ясно, че в апартамента има нещо объркано – двете спални (с банята) гледат към планината, а дневната с трапезарията – към вътрешния двор и прозорците на всички съседи. Няма отделна тоалетна за гости в този иначе просторен тристаен апартамент, а през терасите на отделните стаи можеш да се здрависаш, но не и да преминеш от едната на другата.

Проектът за интериор започва с преустройство. Първата задача е да се освободи от излишествата, като така отпада втората спалня и 100-те квадрата са преразпределени:  двете спални с баня се превръщат  в просторна дневна с трапезария и кухненски кът върху площ от около 40 кв. м, където вградените мебели са по периферията, а всички останали могат да се разместват и да освобождават място за танци например. Пространството около етажерката за книги, първоначално заето от комини, дъждовни тръби от покрива и колони, умело е разпределено между антрето (за дрешник), дневната и спалнята (ниша за рафтове за книги и скрин).

Бившият хол става голяма спалня, обзаведена единствено с легло и скрин. Дрешникът към нея е отделен чрез „стена“ от бели завеси и така при смяна на концепцията след време, цялото голямо пространство може да се преразпредели и да посрещне нови идеи. Затова тук единствената вградена в ниша мебел е гардеробът за обувки, куфари и скрити в него пералня и сушилня. Всичко останало може да се демонтира и размести. Банята, достъпна през дрешника, е функционална, отново с достатъчна площ за съхранение (без складиране) на единствено необходимата козметика, кош за бельо, със сгъваем простор и добра вентилация.

Преработено е и антрето – минимално като площ, със скрит гардероб, то е разпределител към всички помещения в апартамента: дневна, спалня и тоалетна за гости.

Един скулптор помага в обединяването на двете тераси в една, която сега опасва цялата дневна – като своеобразен външен коридор към спалнята. Това е домът на двата велосипеда – планински и шосеен.

В новото разпределение във всяко помещение прониква дневна светлина. В  дневната има гледка към планината с цяла стена френски прозорци. За да се избегне прегряване през лятото, са предвидени външни щори по контура на терасата, които създават и допълнителен уют, без да блокират светлината.

Спалнята също има поглед към Витоша през вратата на терасата. Светлина прониква и през широките прозорци на другата външна стена, а и през дрешника.

Баня със стъклена стена (и врата) към дрешника е единственото решение за дневна светлина при липса на фасада с прозорец.

На антрето също му липсва светлина и затова вратата към хола е стъклена с шеговита апликация върху нея.

Всяко помещение е решено в различна тоналност, която задава определена атмосфера и настроение: Дневната е  в тъмночервено и графитено сиво, залегнало и в кухненските мебели, а дори и в саксиите на терасата. Антрето е в бяло и черно. Тоалетната е яркооранжева за настроение в иначе малкото пространство.  Спалнята е  в тъмновиолетово и бяло, а банята  – в бяло, розово, червено.