Видими връзки

 

 

 

арх. Пенка Станчева 

Всяка мебел сама по себе си е съставена от елементи, чиито сглобки обикновено са дискретно прикрити. Понякога в основата на идеята е тоталното скриване на връзките, така че обемът да изглежда единен. Но не винаги. В последните години видимите връзки между елементите често са търсен ефект, който представлява важна част от дизайна на някои обекти. Това придава архитектоничност на мебелите. Конструкцията е извадена на показ, премислена и подчертана. Детайлът, свързващ отделните елементи, често е разработен в контрастен цвят – такива са решенията, предложени от шведите Blastation и от Константин Грчич в табуретката за Magis.

 

 

 

Продуктът на Nendo за Cappelini е лаконичен – обемът на фотьойла привидно е пронизан от краката, на които застава. Някои от проектите не са толкова декоративни, колкото технологичните приличат на игра за възрастни, тип “конструктор”. Представляват поредица от елементи, които, след като се сглобят, оставят на показ всеки елемент сам по себе си и връзката му със съседния. Такива са проектите на EXT и на младия тандем Jean Plechac & Herry Wielgus.

 

 

Съшиването сякаш с дебел конец на елементи от мебелите също е декоративен прийом, който допълва дизайна. Преди години масата, създадена от Паола Навоне за Lando, чийто плот представлява “съшити” с червен конец дебели дървени талпи, навярно ни се е струвала странна. Но днес такива идеи се срещат в колекциите на Gandiablasco или са сред експерименталните проекти на Cappelini.