Китаецът Уанг Шу носител на Pritzker за 2012

Арх. Уанг Шу

Уанг Шу (Wang Shu) – китайски архитект, аматьор, майстор, изследовател, преподавател, професор, еколог, хуманист, традиционалист, локалист (позитивната версия на антиглобалист). Шикороспектърна личност. А към списъка с достойнствата вече можем да добавим и още едно – лауреат на престижната архитектурна награда Pritzker за 2012 година. Тя се връчва ежегодно на действащ архитект, който с работата си демонстрира талант, собствена визия и отговорност и оказва положително влияние върху човечеството и околната среда. Освен международно признание лауреатът на Pritzker получава парична награда от 100 000 щатски долара и бронзов медал. Макар никога да не се е стремял към световната слава, китайският архитект бе поставен редом до звезди като Ричард Майер, Франк Гери, Тадао Андо, Ренцо Пиано, Норман Фостър, Заха Хадид, Рем Коолхас, Петер Цумтор и други. 

Кампусът Xiangshan на Китайската академия на изкуствата. Покривите на сградите са покрити с над 2 милиона плочки от разрушени традиционни къщи.

Изборът на Уанг Шу сякаш изненада гилдията по света и то не заради професионалните му достойнства, а по-скоро заради националността му. Истината е, че той е първият китаец, удостоен с Pritzker. Журито обаче аргументира избора си така: „Фактът, че избираме архитект от Китай, е важна стъпка в признаването на ролята, която тази държава ще играе в развитието на идеалите за архитектура. Освен това постиженията на Китай в урбанизация ще са от изключителна важност както за самата държава, така и за целия свят. Безпрецедентните възможности на Китай за градско планиране и дизайн трябва да бъдат насочени в хармонизация на уникалните им традиции с нуждата от устойчиво развитие в бъдеще”.

Библиотеката на колежа Wenzheng. Сградата е построена наполовина под земята, за да не закрива гледката към планината. 

Отвъд геополитическите предпоставки за избора, Уанг Шу има безспорни основания за награждаването си. В портфолиото си има реализирани жилищни и много обществени сгради като например полуподземната библиотека на колежа Wenzheng, Музеят за съвременно изкуство и Историческият музей в гр. Нингбо, Изложбената зала на южната династия Сун, Керамичната къща в Джинхуа, кампусът Xiangshan на Китайската академия на изкуствата и други. Това, което отличава проектите му, е интелигентното и отговорно вписване на сградите в заобикалящата ги среда и то не само като дизайн, но и като избор на материали и строителен процес. В изграждането на кампуса Xiangshan например Шу използва над 2 милиона плочки от разрушени традиционни къщи, с които покрива покривите в кампуса. 

Керамичната къща в Джинхуа

Тук още веднъж трябва да подчертаем, че действието се развива в Китай – държава, в която частната архитектурна практика е сравнително ново явление. В продължение на 10 години (1990 г.–2000 г.) Уанг Шу няма никакви задания по специалността си и въпреки това отказва да постъпи на научна или държавна служба. Вместо това дипломираният архитект се „преквалифицира” в общ строителен работник и работи от 8 ч. сутринта до полунощ. Носителят на Pritzker обаче не се притеснява от този период в трудовата си биография. Дори напротив – приема го като безценен опит „на терен”, където рамо до рамо с майсторите усвоява тънкостите в строителството. 

Историческият музей в гр. Нингбо. Голяма част от сградата е изградена с рециклирани материали.

Животът по строежите дава име и на студиото, което Шу основава заедно със съпругата си през 1997 г. – Amateur Architecture Studio. Наименованието е своеобразен анализ на съвременното строителство в Китай, или както казва самият Шу: „Строи се спонтанно, незаконно и временно. Аматьорската архитектура се конкурира с професионалната, макар и да се подценява. Професионалните архитекти възприемат сградите предимно като физически обекти, а биха могли да научат много от аматьорите.” 

Кампусът Xiangshan на Китайската академия на изкуствата. „Сградите са разположени в подножието на планина на Xiangshan (Слон) по такъв начин, че всяка от тях влиза в различен диалог с планината и предлага различна гледна точка към нея” – арх Шу.

По настоящем Уанг Шу е един от малкото китайски архитекти, които имат собствен разпознаваем стил. Въпреки множеството си международни награди, неговата цел не са световната сцена и слава. Шу възприема себе си като местен архитект, отдаден на своята мисия – да създава архитектура като част от заобикалящата я среда. „За мен сградата като обект не е важна. Онова, което ме интересува най-много, е отношението й към природата.” Затова и в реализацията на проектите си той използва предимно местни и рециклирани материали. „Много от моите сгради наподобяват китайска градина – имат много входове и не е ясно кой от тях е главният. Подходът ми наподобява този на китайските художници. За мен всеки проект е съчетание на поезия и математика.”

Кампусът Xiangshan

Нестандартният му стил се проявява дори на ниво организация на работата в офиса. Когато му възлагат да проектира три музея едновременно, Шу разпуска екипа си за един месец. Изпраща хората си в провинцията и дава на всеки от тях персонален списък с книги за традиционната китайска живопис, френски философи, филми и всякакви други източници, от които могат да почерпят вдъхновение и опит. Според китаеца тази подготовка е един от най-важните етапи в проектирането. 
 

И въпреки успехите и международното признание, Уанг Шу е поредното потвърждение на библейската максима, че никой не е пророк в собствената си страна. „Китайците не смятат, че архитектурата е изкуство. За тях една сграда е повече или по-малко красива, но това не е достатъчно. Не мисля, че хората наистина разбират моите идеи и какво се опитвам да постигна, но може би след десет години и това ще стане”. 

Текст: Благослава Банчева
Снимки: Zhu Chenzhou, Lu Wenyu, Lv Hengzhong