Какво харесва арх. Вернер Дюрер

Артистичните интериори от Мадрид на арх. Вернер Дюрер спечелиха овациите на читателите на “Наш дом” през последните няколко  месеца. Дюрер е швейцарец по рождение, но испанец по душа, защото от години живее и работи в Мадрид. Завършил е архитектура в Цюрих. Студиото му WD Architects е на 14 години. Автор е на множество интериори,  обществени и жилищни сгради. Домовете, които създава, се помнят с нестандартни, индивидуални решения. Първата му среща с България била преди 20 години и продължила само два дни. Днес обаче връзката му със страната ни е много по-тясна –  в Мадрид среща приятелката си Лили Черпокова, която е и наш автор.

Как изглежда вашият дом?
– Празен – това е най-точното описание. Имаме само най-необходимите вещи. Подът е паркет, всичко е бяло, с няколко акцента. Не съм минималист, но обичам пространството, затова предпочитам минимално количество мебели. Единственият ни дизайнерски обект е един смесител в банята. В моя случай е в сила приказката “обущарят ходи бос”, тоест създавам чужди жилища, но нямам време за моето собствено, което  има нужда от множество подобрения. Правя някои малки неща, но много бавно. Дори ключалката не работи. Установих, че е по-трудно да вземаш решения за собственото си жилище, отколкото за дома на другите.

Кое е любимото ви помещение?
– Терасата, от която се вижда залезът и която е с много растения – почти като градина на шестия  етаж.

Имате ли мебел, аксесоар, които особено цените?
– Харесвам графиките от известни испански художници, които лично познавам. Харесвам интегрираните решения като например библиотека, която играе роля на разделител на пространството – прегражда го, но без да го затваря, и погледът минава през нея. Голяма част от мебелите за интериорите, които правя, са по мой проект. По принцип предпочитам  места, където погледът може да си почине.

Каква е комбинацията от цветове, която харесвате и често използвате в момента?
– Зависи от клиента. Например правих апартамента на една кубинка и тя искаше много цветове.  Някои от жилищата, които създавам, са многоцветни, други – само в цветовете на дървото или  в цвета на небето през лятото например. Бялото, което ползвам, е с различни нюанси. Аз лично предпочитам неутралните тонове, защото цветовете в голяма степен са въпрос на мода. Но в едно жилище трябва да се избягват модерните неща, защото след година ще дразнят. Най-добре е за разнообразяване да се ползват цветни акценти.

Откъде черпите идеи за работата си?
– Не знам. Правя това, което сам бих искал за себе си, което бих харесал.  Добре е, ако успееш да прелъстиш клиента и той да хареса същото, което ти препоръчваш. От друга страна, можеш да научиш много от клиента, особено ако той е на противоположно на твоето мнение и с много различни критерии.

Кои дизайнери цените?
– Ценя повече тези, които вече не са сред живите. Защото нещата в миналото са правени с по-малко комерсиален интерес, с по-малко егоизъм за самото изкуство. Харесвам Леандро Силва, уругваец. Дължа много на Алехандро де ла Сота – един от най-важните архитекти на Испания за втората половина на XX век и мой професор в Цюрих. От него за първи път научих повече за Испания. През 1984-1985 имах практика в студиото му в Мадрид, а по-късно работих в същото студио и това беше началото на кариерата ми в тази страна.

Коя е най-интересната къща, в която сте влизали?
– Вила Малапарте в Капри. Там Жан-Люк Годар снима филма “Презрението” с Бриджит Бардо и Мишел Пиколи. Това е една модерна къща, но с много кубизъм в нея. Разположена е върху скали и е със стълби, които се качват на покрива. Най-луксозното нещо на това място е да имаш плоско пространство. През прозорците на дневната се виждат само скали и гледка към хоризонта. Сградата е в такава хармония с природата, че сякаш с нея мястото е по-добро.

Тенденцията в дизайна, която е модерна в момента или която според вас предстои да се превърне в мода?
– Изборът на нещата за интериора e въпрос на лична гледна точка, на конкретен контекст. Може да се каже, че в Мадрид няма критерии за това кое е модерно и кое не.

Най-ценното, което научихте от своя опит в работата?
– Разбрах, че е голяма отговорност да решаваш какъв ще бъде домът на хората. Трябва да се уповаваш на своята чувствителност, натрупана през годините. Никога не мисля за това, че проектите ми трябва да се снимат, да се показват. Важно е след 10 години човекът да продължава да харесва жилището си.