Две държави, една история

Преглед на германския дизайн от 1949 до 1989 г. в музея Vitra

Калина Константинова

От 20-ти март до 5-ти септември 2021 г, Vitra Design Museum представя изложбата „Две държави, една история“, посветена на германския дизайн в периода между  1949 и 1989 г.

Силно повлиян от движения като Баухаус и Веркбунд, германският дизайн придобива международна известност още в началото на  XX век. С разделянето на Германия през 1949 г, дизайнът и културата поемат в различни посоки от двете страни на границата. На Запад те са движещата сила зад т.нар. „икономическо чудо“,  докато на Изток влизат в релсите на планираната социалистическа икономика. Малко повече от 30 години след падането на Берлинската стена, Vitra Design Museum представя първата голяма ретроспектива, отразяваща дизайна на следвоенна Германия. Изложбата съпоставя двете насоки, като показва идеологическите и творческите разлики, но и разкрива паралелите и общата история, които свързват Изтока и Запада.

Експозицията разглежда детайлно творчеството на дизайнери и архитекти като Дитер Рамс, Егон Айерман, Рудолф Хорн и Маргарит Яни; проследява историята на едни от най-известните институти за дизайн, отдава внимание на наследството на Баухаус; анализира историята на германския дизайн преди Втората световна война.

Ужасяващите последствия от войната оставят една разрушена държава, която трябва бързо да се възстанови. Мащабните жилищни програми водят до нарастване на търсенето на потребителски стоки – от мебели и чинии, до автомобили и електроуреди.

Всекидневни предмети като кухненския часовник на Макс Бил (1956) или елегантната лейка от Клаус Кунис (около 1960) отразяват новата привързаност към дома и нарастващата популярност на модерния дизайн. Както в Изтока, така и в Запада, престижните училища по дизайн, новосъздадени или отворени отново, имат за цел да обучат млади таланти, които да подпомогнат  индустрията, особено като се има предвид, че дизайнът предлага отлична възможност на държавата да се представи на международната сцена, наблягайки на модерната си ориентация.

Изграждането на Берлинската стена през 1961 г. установява строго разделение между ГДР и ФРГ. Докато някои германски компании и дизайнери преди това са работили заедно през границата, дизайнът вече се превръща в арена на политически сблъсъци между две конкурентни системи.

Икономическата мощ на ГДР  спада, но дизайнерите са изобретателни. Посетителите на изложбата могат да си припомнят мотоциклета „Mokick S50“ (1967-74), проектиран от Карл Клаус Дител и Лутц Рудолф, който е произведен на модулен принцип, за да улесни ремонта и да го направи достъпен. Други дизайнери се насочват към занаятчийски техники или малки артистични серии. По-специално в Източен Берлин дизайнът и субкултурата се обединяват, за да формират жива сцена, която създава нова естетика извън планираната индустриална икономика.

ФРГ усеща съществено последиците от икономическите сътресения през 70-те години, но остава пионер в индустриалния дизайн на международно ниво. „Голфът“ на Volkswagen, пуснат през 1974 г., например, предизвиква  интерес към компактните и икономични модели автомобили.

В началото на 80-те години един от първите компютри на Apple е проектиран от Хартмут Еслингер и неговата германска агенция Frog Design. В същото време артистичните и експерименталните тенденции в дизайна се налагат във ФРГ. Групи като Pentagon, Ginbande и Kunstflug оформят „новия германски дизайн“, в който се смесват влияния от изкуството, пънка или кича.

Подновеният диалог между Изтока и Запада позволява постепенно засилване на обмена на проекти.

След падането на Берлинската стена през 1989 г. голяма част от производствената индустрия в ГДР е ликвидирана и много продукти, които са оформили ежедневието в ГДР, изчезват.

Изложбата „Две държави, една история – германският дизайн от 1949 до 1989 г “ припомня по-малко известни глави от историята на германския дизайн. Тя подчертава политическото значение на дизайна през ерата на Студената война, като същевременно разкрива изключителното разнообразие от стилове и тенденции,  което предлага един по-различен поглед, не толкова фокусиран върху идеологическите контрасти между Изтока и Запада.